Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Думите и делата невинаги съвпадат.

— Именно — натърти Дешен. — И кажете на приятелите си от „Действия на французите“, че ще извършат повече добрини, ако окажат прозрачен натиск върху избраниците ни в парламента.

— Не съм от „Действия на французите“ — заяви Амблър. Погледът на Дешен се върна върху пистолета на Амблър.

— Не — каза той след малко. — Разбира се, че не. Онези ксенофоби никога не биха възложили нещо важно на американец. Значи сте от… ЦРУ? Предполагам, че разузнаването им е достатъчно лошо, за да се обясни тази каша. — Амблър го виждаше, че се бори между възмущението и желанието си да успокои нападателя, който бе насочил пистолет към него. Приказливостта и възмущението му взеха връх. — Може би трябва да предадете на работодателите си съобщение директно от мен. Попълнете разузнавателните им досиета с истината, за разнообразие. Защото истината е, че великите нации на Запада са престъпно небрежни по отношение на най-великите заплахи, срещу които е изправен светът днес. И Америка не е изключение — тя е главният виновник.

— Не си спомням да сте говорили с такъв плам пред членовете на Съвета на ООН — саркастично го укори Амблър.

— Докладите ми за ООН излагат фактите. Реториката я оставям на други. Но голите факти са достатъчно срамни. Северна Корея разполага с достатъчно плутоний за няколко ядрени глави. Също и Иран. Повече от двадесет други държави имат така наречените изследователски реактори с обогатен уран и работят за построяване на техни собствени ядрени бомби. А стотици от бомбите, които вече съществуват, са складирани в условия на смехотворна сигурност. Една копринена блуза в търговски център е по-добре охранявана от много руски бойни ядрени глави. Това е морална скверност. Светът трябва да е ужасен, а на вас не би могло да ви пука по-малко! — Висшият служител на ООН дишаше тежко, дал глас на яростта, която бе задвижвала кариерата му, забравил първоначалния си страх и объркването си.

Амблър беше потресен; вече не се съмняваше в искреността на мъжа — не и без да се усъмни в собствените си възприятия.

Някой беше натопил Дешен.

Но с какъв умисъл? Фентън не бе проявил и най-слабо колебание по отношение надеждността на източника. Колко нагоре — или надолу — се беше разпространила интригата? И какво я мотивираше?

Амблър трябваше да знае кой и трябваше да знае защо. Но французинът едва ли щеше да му е от помощ.

През прозореца той видя дребничка тъмнокоса жена да се приближава към входа от улицата. Без съмнение, Жоел.

— Живее ли някой в апартамента отгоре? — настоятелно попита Амблър.

— Всички съседи работят — отвърна Дешен. — Никой не се прибира вкъщи преди шест. Но какво значение има? Аз нямам ключ. Пък и Жоел…

— Опасявам се, че не сме довършили разговора си. Предпочитам да не замесваме Жоел. Ако сте съгласен…

Дешен кимна, смъртнобледен.

Стиснал пистолета в ръка, Амблър последва французина към горния етаж. Вратата наистина беше заключена, но това беше по-скоро формалност. Амблър беше забелязал колко слаби са бравите в сградата — плитки месингови езичета, вкопани в загниващо дърво. С рязко движение той блъсна вратата с крак. Тя незабавно поддаде в малка експлозия от трески и двамата влязоха вътре. Жоел сигурно вече приближаваше долния апартамент. Щеше да се учуди, че Дешен го няма, но имаше достатъчно възможни обяснения. Дешен щеше да се погрижи да измисли някое.

Апартаментът на петия етаж изглеждаше необитаем — имаше овален килим от юта, очукана мебелировка, която нямаше да пожъне успех и на пазар за вехтории — но щеше да свърши работа. По настояване на Амблър двамата заговориха със снишени гласове.

— Да предположим — каза Амблър, — че наистина ми е предоставена фалшива информация. Че имате врагове, които искат да ви натопят. Значи въпросът пред нас е защо?

— Въпросът пред мен е защо, по дяволите, не се изметете от живота ми? — отвърна Дешен в изблик на ледена ярост. Беше решил, че вече не се намира в непосредствена опасност. — Въпросът пред мен е защо настоявате да размахвате пистолет в лицето ми? Искате да знаете кои са враговете ми? Тогава се огледайте в огледалото, американски каубой! Вие сте моят враг.

— Ще махна пистолета — каза Амблър. Направи го и добави: — Но това няма да ви осигури по-голяма безопасност.

— Не разбирам.

— Защото там, откъдето идвам, има много други. Дешен пребледня.

— А вие идвате от…

— Това не е важно. Важното е, че могъщи държавници са уверени, че вие представлявате огромен риск за международната сигурност. И пак питам, защо е така? Дешен поклати глава.