Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Не мога да се сетя за причина — каза той накрая. — Като генерален директор на МААЕ аз съм нещо като символ на международната решителност по този въпрос — като оставим настрана факта, че тази решителност често е само символична. Възгледите ми по отношение на ядрената заплаха са общоприетите, споделяни от милиони хора и хиляди физици.

— Но със сигурност част от работата ви не е публична. Със сигурност тази част включва поверителни дейности.

— Като правило никога не съобщаваме условни констатации. Но съдбата на почти всички открития е да станат публични в подходящия момент. — Той направи пауза. — Основната поверителна работа, която извършвам понастоящем, е доклад върху ролята на Китай в разпространението на ядрени оръжия.

— И какво открихте?

— Нищо.

— Какво имате предвид с това нищо? — Амблър се приближи към прозореца и видя как дребничката брюнетка се отдалечи колебливо от сградата и закрачи по тротоара. Тя сигурно имаше въпроси; те щяха да получат отговори по-късно.

— Въпреки онова, което твърди американското правителство, и въпреки онова, което твърдят френското правителство и НАТО, не съществуват никакви доказателства, че Китай е въвлечен в разпространението. От цялата ни информация става ясно, че Лю Ан засега ограничава разпространението на ядрени технологии. Единственият въпрос е дали ще успее да удържи китайските военни сили под контрол.

— Колко души работят по този доклад?

— Едва няколко служители в Париж и Виена, макар че обработваме информация от голям екип оръжейни инспектори и анализатори. Но аз съм основният автор. Само и единствено аз съм в позиция да заложа в доклада цялото реноме на кабинета си.

Амблър усети нарастващо чувство на безсилие. Дешен беше не само невинен човек, но и неуместен човек. Беше просто поредният застаряващ французин, вероятно със спорен личен морал, но с безспорна публична праведност.

Въпреки това очевидно имаше причина някой — или някоя групировка — да поръча смъртта му. И ако Амблър не изпълнеше назначението, други щяха да го сторят без колебание.

Амблър затвори очи за миг и видя какво трябваше да направи.

— Vous etes fou! Absolument fou 13 13 Вие сте луд! Напълно луд (фр.) — Б.пр. — беше първата реакция на Дешен, след като Амблър му обясни ситуацията.

— Може би — спокойно отвърна Амблър. Знаеше, че трябва да спечели доверието на французина. — Но само помислете. Хората, които ме изпращат, са сериозни. Те разполагат с ресурси. Ако аз не ви убия, ще изпратят друг. Но ако успеем да ги убедим, че сте мъртъв, и ако можете да изчезнете за малко, имам шанса да открия кой ви е натопил. Това е единственият начин да сте в безопасност.

Дешен се взря в него.

— Лудост! — Той млъкна. — И как точно може да се осъществи такова нещо?

— Ще се свържа с вас след няколко часа, когато уредя подробностите — отвърна Амблър. — Има ли място, където можете да се скриете една-две седмици, място, на което няма да ви открият?

— Със съпругата ми имаме къща в провинцията.

— Близо до Каор — нетърпеливо го прекъсна Амблър. — Това го знаят. Не можете да отидете там.

— Семейството на Жоел има вила край Дрьо. Никога не ходят там през зимата… Не. Не, не мога да я въвличам в това. Няма да я въвлека в това.

— Чуйте ме — каза Амблър след дълга пауза. — Едва ли ще ми отнеме повече от една-две седмици да се справя с това. Предлагам ви да наемете кола, не използвайте вашата. Карайте на юг и останете някъде в Прованс за две седмици. Ако планът проработи, няма да ви търсят. Изпратете ми телефонен номер на този имейл адрес. — Амблър записа адреса на лист. — Ще ви се обадя, когато е безопасно.

— А ако не се обадите?

Значи ще съм мъртъв , помисли си Амблър.

— Ще се обадя — каза той с хладнокръвна усмивка. — Имате думата ми.

Ленгли, Вирджиния

Клейтън Кейстън не можеше да се въздържи; откри, че погледът му отново се отплесва към петното от кафе върху лекьосания килим на Кейлъб Норис. Вероятно никога нямаше да излезе. Сигурно трябваше да се изчака, докато и останалата част от килима се изпъстри с петна от кафе и това се превърне в униформен оттенък. Това беше един от начините да скриеш нещо — да промениш природата на заобикалящата го среда. В това се прокрадваше някаква идея.

Гласът на Норис прекъсна размишленията му.

— И така, какво стана?

Кейстън примигна. На утринната светлина, която струеше през прозореца на Норис, плуваха прашинки.