Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Сам ли сте? — попита Амблър, докато оглеждаше помещението.

Дешен кимна. Казваше истината.

Мъжът пред него беше едър, но отпуснат, с разширяващата се талия, белег за твърде много скъпи ястия и твърде малко упражнения. Информацията на Фентън описваше човек, който беше истинска зла сила на този свят. Погрижи се за Беноа и ще постигнеш много. После ще говорим. Ако Фентън не грешеше, висшият служител на ООН заслужаваше смърт, а погрижвайки се за смъртта му, Амблър щеше да се инфилтрира в самото сърце на организацията на Фентън. Щеше да получи знанието, от което се нуждаеше. Щеше да научи кой е в действителност или кой не е.

В спалнята имаше тъмни щори и Амблър ги спусна. После седна на страничната облегалка на един диван, по който цареше безпорядък от разхвърляни дрехи.

— Седнете — каза той и посочи с пистолет към леглото. После напрегнато се вгледа в Дешен.

С бавни движения французинът изкара портфейла си от джоба.

— Това го оставете — каза Амблър.

Дешен замръзна, страхът по лицето му се примеси с объркване.

— Казаха ми, че английският ви е много добър — продължи Амблър, — но ако не разбирате думите ми, просто ми кажете.

— Защо сте тук? — Това бяха първите думи на Дешен.

— Не знаехте ли, че този ден все някога ще настъпи? — тихо каза Амблър.

— Разбирам — промълви Дешен. Обзе го някаква тъга. Той механично седна на дивана. — Значи вие сте Жилбер. Смешно е, но винаги съм мислел, че сте французин. Тя така и не ми каза, че не сте. Не че сме говорили за вас. Знам, че тя ви обича, винаги ви е обичала. Жоел не го криеше. Това между нас не е сериозно. Не очаквам да ни извините или да простите, но трябва да ви кажа, че…

— Мосю Дешен — прекъсна го Амблър. — Не съм свързан с Жоел. Това няма нищо общо с личния ви живот.

— Но в такъв случай…

— Това има много общо с професионалния ви живот. Тайния ви професионален живот. Това са истинските опасни връзки . Имам предвид връзките ви с онези, които са свързани с ядреното въоръжаване. Онези, които сте така нетърпелив да задоволите.

По лицето на Дешен плъзна искрено озадачение, каквото трудно можеше да се изиграе. Дали не се дължеше на английския? Говореше доста гладко, но може би не разбираше добре.

— Je voudrais connaître votre rôle dans la prolifération nucléaire 12 12 Бих желал да зная каква е ролята ви в разпространяването на ядрени оръжия (фр.) — Б.пр. — отчетливо произнесе Амблър.

Дешен отвърна на английски.

— Ролята ми в разпространяването на ядрени оръжия е обществено достояние. Посветих цялата си кариера на борба срещу него. — Той млъкна, внезапно застанал нащрек. — Някакъв хулиган нахлува в дома ми, държи ме на мушка и аз трябва да му разказвам за професията си? Кой ви изпраща? За какво става дума, за бога?

— Наречете го преглед на работните ви задължения. Говорете по същество или никога вече няма да проговорите. Никакви игрички. Никакви предположения.

Дешен присви очи.

— От „Действия на французите“ ли ви изпращат? — попита той, имайки предвид организацията на антиядрените активисти. — Вие, хора, не осъзнавате ли колко невероятно антипродуктивно е това? Да смятате, че точно аз съм врагът?

— Говорете по същество — сопна се Амблър. — Разкажете ми за срещата ви с д-р Абдула Аламуди в Женева миналата пролет.

Висшият служител на ООН изглеждаше слисан.

— За какво говорите?

— Тук аз задавам въпросите, по дяволите. Преструвате се, че не знаете кой е д-р Аламуди ли?

— Разбира се, че знам кой е — засегна се французинът. — Либийски физик, който е в черния ни списък. Смятаме, че е въвлечен в тайни оръжейни програми, които включват различни арабски нации.

— Тогава защо генералният директор на Международната агенция за атомна енергия би се срещал с такъв човек?

— Защо наистина? — сви рамене Дешен. — Шансовете да ме уловят в една стая с Аламуди са равни на шансовете мишка да дружи с котка. — Амблър не засече следи на измама.

— А как ще обясните пътуването си до Хараре миналата година?

— Не мога — простичко отвърна служителят на ООН.

— Сега вече май вървим нанякъде.

— Защото никога не съм бил в Хараре. Амблър напрегнато се взря в него.

— Никога?

— Никога — твърдо отвърна мъжът. — Откъде получихте тази информация? Кой ви предостави тези лъжи? Бих искал да знам. — Той направи пауза. — От „Действия на французите“, нали? — По лицето му пропълзя лукав израз. — Някога играеха полезна роля. Сега ме считат за предател. Съмняват се във всичко, което виждат, всичко, което чуват. Истината е, че ако искаха да знаят какво точно правя, трябваше само да отворят вестниците или да включат радиото.