Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

В тази история няма нищо обичайно , едва не отвърна Амблър.

— Точно така — тихо каза на глас той.

Небето беше притъмняло; сега беше придобило онзи категоричен, окончателен сив оттенък, който те кара да мислиш, че едва ли то някога е било или пак ще бъде в някакъв друг цвят.

— Като се имат предвид твоите способности, няма да имаш никакви затруднения — непоколебимо заяви Фентън. — А ако те хванат… ами тогава ще бъдеш Човекът, който не беше там, нали? Никой никога няма да разбере кой си.

— Звучи като добра сделка — отвърна Амблър с оловен глас. — Освен ако ти не си Човекът, който не беше там.

Клей Кейстън гледаше неодобрително лекьосания килим в офиса на младши заместник-директора. На няколко стъпки от светлокафявия кожен диван имаше петно от кафе. Имаше го и при последното му посещение. Той подозираше, че ще го има и при следващото. Кейлъб Норис без съмнение не го забелязваше. Много неща бяха като това петно. Човек не ги виждаше не защото бяха скрити, а защото беше свикнал с тях.

— Мисля, че досега те разбирам — казваше Норис. — Откриваш датата на приемане на пациента и после правиш…

— Анализ на отклоненията.

— Правилно. Анализ на отклоненията. Вглеждаш се в най-фините детайли в структурата на разходите. Това е хубаво. — Последва пълна с очакване пауза. — Е, и какво откри?

— Нищо.

— Нищо — съкрушено повтори Норис. — Да му се не види.

— Което намирам за доста интересно.

Норис му хвърли несигурен поглед.

— Това е като кучето, което не лае, Кал. Специална операция от ниско ниво означава купища документи за оторизация и всевъзможни специални заявки, дори и да се касае за разход само от няколко долара. Ако някой младши служител направи нещо, което изисква ресурси на агенцията, той попълва бланки и заявки. Търси в гората следа. Колкото по-нагоре отиваш, толкова по-малко следи откриваш. Защото ресурсите са под твое разпореждане. Онова, което се опитвам да ти кажа, Кал, е, че отсъствието на каквито и да било несъответствия предполага присъствието на играч от високо ниво. Никой не отива сам да се запише в клиниката на остров Париш. Там те откарват овързан мъже с бели престилки. Това означава използване на превозни средства, вероятно извънредна работа и така нататък, и така нататък. Но когато потърсих някаква следа от тези неща, не можах да открия нищо.

— Колко е високо според теб?

— Поне ниво Е17 — каза Кейстън. — Някой от твоя ранг или по-висок.

— Това би трябвало да стесни нещата.

— Ами? Да не би правителството изведнъж да се е стопило, докато бях в тоалетната?

— Хъм. Сетих се за начина, по който пипна онзи от дирекция „Операции“ за тайното му пътуване до Алжир. Той беше използвал фалшив паспорт и всичко останало, беше прикрил следите си съвършено. Доколкото знаехме, беше прекарал седмицата в Адирондакс. Страхотно беше онова, което го издаде — ненормално голямото потребление на тоалетна хартия в тоалетната до кабинета му!

— Моля те, то си беше направо очевидно. Той изразходваше по едно цяло руло на ден.

— Пътническа диария, досети се ти. Гиардиазис — чревна, бактериална болест, върлуваща в Алжир. Получихме самопризнанията му два дни по-късно. Господи, добре го беше подхванал. — Брадатият началник се изкиска. — А какво става с нашия случай? Научи ли още нещичко за беглеца?

— Едно-две неща — отвърна Кейстън.

— Защото започвам да смятам, че трябва да измислим начин да го подмамим, да се опитаме да се сближим с него.

— Това няма да е толкова лесно. Имаме работа с необичаен клиент. Ще ти кажа коя подробност ме наведе на тази мисъл. Изглежда, че на полето никой не е искал да играе карти с него.

— Мамел ли е? — Кейлъб Норис разхлаби вратовръзката си, но не я свали, в стила на разгорещен вестникарски редактор. Над разкопчаната яка на ризата му щръкнаха филизи от черни косми.

Кейстън поклати глава.

— Знаеш ли немската дума Menchenkenner !

Норис присви очи.

— Познавач на хора? Човек, който познава много хора?

— Не точно. Това е човек, който хваща цаката на хората, разгадава ги.

— Значи ги чете като книга?

— Именно. Не би искал да си близо до него, ако имаш какво да криеш.

— Ходещ детектор на лъжата. И аз искам един такъв.

— Хората, с които говорих, се съмняват, че самият Таркин знае как го прави. Но не е изненадващо, че са провеждали детайлни проучвания в тази област.

— И? — Норис тежко седна на дивана.

— Съществуват много вероятности. Но проучването сочи, че хора като Таркин притежават специална настройка към така наречените „микроизражения“ — лицеви изражения, които продължават не повече от тридесет милисекунди. Толкова са неуловими, че повечето от нас никога няма да ги забележат. Специалистите ги наричат „течове“ и „емблеми“. Изглежда има всевъзможни начини, по които скритата емоция се разлива навън. Що се отнася до човешкото лице, има много информация, която просто издаваме. Вероятно не бихме могли да издържим и един ден, ако не го правехме.