Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Той отмести пръста си от спусъка на пушката и взе дигиталния фотоапарат, като нагласи фокуса му, докато не улови ясен и отчетлив образ на румения мъж. Щеше да изпрати снимката за анализ.

Джо Ли рядко изпитваше страх, но сега наистина усети тревожно бодване. Изглеждаше основателно да се притеснява, че враговете на Лю Ан си бяха намерили доста страховит съюзник.

Той отново погледна пушката, а опасенията му нарастваха с всяка изминала секунда.

Анализирай или действай?

Докато следваше Фентън към конгресния център, Амблър забеляза, че тялото му сякаш вибрира от нетърпеливо очакване.

Преддверието на зданието представляваше няколко етажен атриум от скосено стъкло над шестоъгълни гранитни плочи, а лобито и трите балкона отгоре се къпеха в сребристото сияние на зимното небе. Табела — очарователно старомодна дъска, закачена на гвоздей, с бели букви, старателно поставени в прорези от черна пластмаса — посочваше в кои помещения се състоят различните срещи.

— Вече всеки момент — измърмори Фентън — ще видиш доказателство за онова, което една наша операция може да постигне.

От близката зала Амблър чуваше боботенето на преплитащи се разговори — шумът на току-що свършила среща. Хората ставаха, отместваха се столове, някои участници се втурваха да се запознават с други. Някои отиваха за кафе или се запътваха навън да пушат.

— Колко е часът, Таркин?

— 11:59. — Измина секунда. — Дванадесет на обяд.

Внезапно в стъклено-гранитния атриум отекнаха силни писъци. Шумните разговори секнаха изведнъж, заменени от сигнал за ужас: О, Боже мой! О, Боже мой! О, Боже мой! Писъците и плачът се усилиха. Фентън стоеше до покритото с килим стълбище, обгърнал с ръка раменете на Амблър.

В помещението нахлуха полицаи в черни униформи, следвани от медицински лица. Някой беше убит вътре.

Овладявайки емоциите си, Амблър се обърна към Фентън.

— Какво стана?

Фентън проведе кратък разговор по мобилния си телефон, а после кимна.

— Името на убития е Курт Солингер — прошепна той на Амблър. — Базиран в Брюксел европейски търговски посредник.

— И?

— Според нашето разузнаване той е… беше истинско зло. Попаднал на някакви издънки на „Баадер-Майнхоф“ 8 8 Терористична организация в Германия. — Б.пр. , когато бил в гимназията, и заживял двойствен живот. Икономист от световна класа и невероятно ангажиран човек — това всеки ще ти го каже. Междувременно експлоатираше позицията си в Европейския съюз, за да регистрира международни бизнес компании по целия свят, с които переше пари на мошенически държави и отклоняваше значителни суми към прецизно подбрани терористични елементи. Наричаха го Господарят на плащанията. И той плащаше за взривяване на бомби и особено за покушения.

— Но ти защо би…

— Днес е специален ден, знаеш ли? — Погледът на Фентън беше каменен. — Нещо като годишнина. Спомняш ли си убийството на заместник-министъра на финансите на Съединените щати?

Амблър бавно кимна. Преди няколко години в един от най-големите хотели в Сао Пауло заместник-министъра на финансите — един от най-младите преподаватели в икономическия факултет на Харвард и архитектът на спасяването на две южноамерикански валути — беше разстрелян насред тълпа хора. Той беше една от най-ярките личности в американското правителство. Но убиецът така и не беше задържан. Макар властите да подозираха намесата на антиглобалистки екстремисти, обширното международно разследване не бе довело доникъде.

— Случи се на този ден преди точно пет години. И точно в дванадесет на обяд. В хотелска бална зала. На публично място. Убийците му бяха наемници, които се гордееха с идеалното прецизиране на времето и с наглото изпълнение на поръчката си. Курт Солингер беше поръчителят. Той беше платил за удара, използвайки бивши сподвижници на фракцията „Червена армия“. Това го научихме съвсем скоро. Нямаме доказателства, които да използваме в съда, но информацията е сигурна.

— Исусе Христе — промълви Амблър.

— Точно преди пет години, в дванадесет на обяд. Повярвай ми, тези копелета ще разберат посланието. Току-що изпратихме сигнал на тяхната радиочестота. Ще проумеят, че са разкрити, и ще се паникьосат, ще се разпръснат и по-късно ще опитат да се прегрупират. Насрочените операции ще бъдат прекъснати. Съществуващата им мрежа от агенти ще попадне под подозрение. А собствената им параноя ще им нанесе повече вреда, отколкото ние бихме могли. Онези писъци, онези викове — същият саундтрак като в Сао Пауло. Шибана поетична справедливост. — Фентън запали цигара.