— Звучи ми така, сякаш събираш Мръсната дузина.
— Много по-големи сме от това. Чувал ли си за Групата за стратегически решения?
Амблър кимна. Нишката на Ариадна — открий накъде води тя. Заедно с „Маккензи“, „Бейн“, „Кей Пи Ем Джи“, „Аксенчуър“ и десетки други, това беше една от онези консултантски компании, които предлагаха съмнителни решения на съмнителни проблеми. Спомняше си билбордовете, разположени на най-големите летища. Инициалите бяха огромни: ГСР, а думите Група за стратегически решения, много по-малки отдолу. Над група от бизнес мениджъри с объркани погледи се четеше изписаният лозунг: „НЯМА ПОЛЗА ДА ИМАШ ПРАВИЛНИТЕ ОТГОВОРИ, АКО НЕ ЗАДАВАШ ПРАВИЛНИТЕ ВЪПРОСИ.“
— Радвам се да го чуя, защото смятам, че това е бъдещето ти.
— Аз нямам магистърска степен по бизнес администрация.
— Няма да си играя с теб. Ето ни тук, в специално звукоизолирано пространство, уединението ни е гарантирано от антиелектромагнитен щит и широкочестотни радио заглушители. Нямаше да сме по-изолирани дори ако бяхме на луната.
— А и атмосферата е по-добра. Фентън нетърпеливо кимна.
— ГСР прилича на това място. Предлагаме някои услуги публично, но не съществуваме с тази цел. Може би Озирис е започнал да ти обяснява. Виж, аз съм ръководител на шоу. Точно така ме наричат.
— И какво е шоуто?
— Международна консултантска компания, какво значи всъщност това? Куп хора в костюми и вратовръзки, които пътуват по целия свят, трупайки нови и нови безплатни мили като бонус. Всяко голямо летище по света е наводнено с такива като тях. Всеки митнически служител може да разпознае бизнес консултанта от миля разстояние — те са професионалисти, приличат на хора, които са се научили как да живеят в самолети. Но знаеш ли какво е различното в ГСР според рекламите?
— Да задаваш точните въпроси, а не само да даваш точните отговори — изрецитира Амблър рекламния лозунг.
— Истинската разлика обаче е в това, че ядрото на екипа ни всъщност е съставено от бивши агенти под прикритие. И не които и да са. Отбирах само каймака. Наемах момчета от Отряда за политическа стабилизация на цели групи.
— Значи е нещо като пенсионен пристан? — Провокацията беше преднамерена.
— Те не са пенсионери, Таркин — отвърна червенокосият мъж. — Те правят онова, което са свикнали да правят. И го правят по-добре. Разликата е, че сега са свободни да вършат работата си, истинската си работа.
— Което означава да работят за теб.
— Което означава да работят за свободата. За истината, справедливостта и в полза на Америка.
— Само проверявах — прекъсна го Амблър.
— Но наистина да работят. Не само да попълват документи в три екземпляра и да изпадат в немилост, щом отрежат кутрето на някой проклет чужд гражданин — така както го искат бюрократите във Вашингтон. Когато нещата загрубяват, те също загрубяват. Не са необходими извинения. Ти имаш ли проблем с това?
— Че защо да имам? — Накарай го да продължи.
— Не съм срещал агент, който да мисли другояче — каза Фентън. — Искам да изтъкна, че съм заклет патриот. Но винаги съм изпитвал ярост към начина, по който сами си пречим чрез закони, федерални разпоредби и споразумения с ООН, и международни договори, и каквото друго се сетиш. Предпазливостта, плахостта на американските операции под прикритие е ужасна. Това е почти предателство. Нашите хора са най-добрите в бизнеса, но бюрократите им слагат окови! Аз разкъсвам тези окови и ги оставям да приложат способностите си.
— И това те прави враг на същото онова правителство, което се опитваш да защитиш. — Думите на Амблър бяха резки, гласът му безизразен.
— Питаш дали настъпвам правителството по пръстите? — Фентън повдигна вежди, а по челото му се появиха четири удивително еднакви бръчки, идеално прави като ръбовете на току-що изгладена риза. — Отговорът е да и не. Много чиновници не го одобряват, в това няма съмнение. Но във Вашингтон също има стойностни хора. Хората, които наистина имат значение.
— Хората, които имат значение за теб.
— Схващаш. — Фентън погледна часовника си. Явно се тревожеше за времето, уверяваше се, че не изостават от графика. Но какъв график? — Слушай, има добре установен модел за този тип взаимоотношения. Мисля, че знаеш колко са важни частните военни фирми през последните няколко десетилетия.
— За спомагателни дейности, подкрепа, такива неща — започна Амблър.
— Глупости! — Фентън удари с юмрук твърде фината масичка отстрани до стола му. — Не съм сигурен колко време си отсъствал, но звучиш, сякаш си доста изостанал. Защото светът отвън вече е чисто нов. Нещата станаха глобални, когато „Отбранителни услуги“ ООД, британци, както знаеш, се сляха с „Армър Холдинг“, който е американска компания. Те охраняват посолства, мини и нефтени находища в Южна Африка, провеждат обучения на специалните сили в Индонезия, Йордания, Филипините. Придобиха „Интерсек“ и „Фалконстар“. Купиха „Ди Ес Ел“, насочиха се стабилно към услуги по управление на риска, покриват всичко от минни разрешения до разузнаване. После „Армър“ купи руската фирма „Алфа“.
Читать дальше