Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Имаш ли много клиенти?

— Нито един — отбеляза Фентън, а добре поддържаното му лице се разтегли в усмивка. — Почти никога не е отворено. А когато е отворено, разполагам с най-страховитата модна консултантка, Бриджит, която се е специализирала в това да кара хората да се чувстват сякаш са настъпили лайно. В момента е на обяд и съжалявам, че няма да се запознаеш с нея. Защото тази Бриджит наистина е голяма работа. Не казва в пряк текст на хората, че не са достойни да пазаруват тук, но те схващат посланието.

— Картинката ми е ясна. Ако се опитваш да си осигуриш спокойно местенце, предполагам, че това е по-дискретно, отколкото да сложиш табела „НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙ!“. И нека да позная, електронният портал не е сложен, с цел да предотвратява кражби. Той пази от бръмбари.

— Широкоспектърен. Наистина е мощен. Тестваме го непрекъснато. Така и не успяхме да вмъкнем подслушвателно устройство. Много по-приятно е, отколкото да събличаш хората и да тършуват из тях. И е по-ефективно. Въпреки че няма никакво значение дори и да прекарат нещо. Иди да видиш стъклото на витрината.

Амблър се приближи до витрината. Щателният му поглед откри, че в стъклото е втъкана деликатна метална мрежа. Приличаше на декоративна, но всъщност беше функционална.

— Цялото помещение е параван — удиви се той. Параван означаваше пространство, оградено от заземена феромагнитна мрежа или тънка решетка, която блокираше трансмисията на всички радиочестотни сигнали.

— Именно. Виждаш ли онази лъскава черна стена? Дванадесет слоя лак, дванадесет, всеки от които старателно полиран преди нанасянето на следващия и всичко това е направено от истински майстори. А под тези дванадесет слоя? Лейкопласт и метална решетка.

— Ти си внимателен човек.

— И затова се срещаме лице в лице. Когато говориш с някого по телефона, никога не знаеш дали говориш само с него, или с него и записващия му касетофон, или с него и всеки, който има дигитален прихващач. Аз вярвам силно в преградите, нали разбираш. Правя всичко възможно да държа късовете информация на мястото им, като подноси за вечеря пред телевизора. — Магнатът доволно се изкикоти. За него беше важно Амблър да се впечатли от мерките за сигурност.

Дръж го в защитна позиция.

— В такъв случай как си обясняваш случилото се с Озирис? — В гласа на Амблър пламтяха гневни искри.

Руменото лице на Фентън леко пребледня.

— Надявах се да не се спираме на това. — Амблър виждаше един продавач, който забави темпото. Но какво продаваше той? — Слушай, онова, което се случи с Озирис, беше проклета трагедия. В момента един от екипите ми разследва случая, но макар още да нямаме отговори, скоро ще ги имаме. Този човек беше истинско чудо, един от най-забележителните агенти, които съм имал привилегията да познавам.

— Спести си хвалебствията за погребението — изсумтя Амблър.

— И той много ти се възхищаваше, това трябва да го знаеш. Щом се разчу, че Таркин е на разположение, Озирис беше първият, който ми каза, че трябва да те открия и да те вербувам.

Нишката на Ариадна, открий къде води тя.

— Очевидно знаеш доста неща за мен — каза Амблър, пускайки въдицата с този коментар. Какво точно знаеше Пол Фентън?

— Всичко и нищо, както изглежда. Таркин е единствено име, което се знае за теб. Ти си точно шест фута висок, плюс добавеното от токовете на обувките ти. Тежиш сто и деветдесет паунда. Четиридесетгодишен. Кафява коса, сини очи. — Той се усмихна. Но това са само факти. Данни. Нито ти, нито аз се впечатляваме кой знае колко от данни.

Карай го да говори. Амблър си помисли за дългите следобеди, когато ходеше за риба, редуващия се ритъм на хвърлянето на кордата и навиването й обратно, борбата с едрата риба, която оставяше да плува срещу течението, докато се умори.

— Твърде скромен си — продължи да го насърчава Амблър. — Мисля, че знаеш много повече, отколкото казваш.

— Ами чувал съм истории от оперативната ти работа.

— От Озирис.

— И от други хора. Имам много контакти. Това ще ти стане ясно. Малцина са хората, които не познавам — сред хората от значение, разбира се. — Фентън направи пауза. — Очевидно си имал могъщи врагове, но и могъщи приятели. Аз искам да бъда един от тях. — Фентън отново се ухили и поклати глава. — Ти дяволски ме впечатляваш, а малко хора успяват. Според мен ти си проклет вълшебник. Магьосник. Пуф — слонът изчезва от сцената. Пуф — магьосникът също изчезва, пелерината, магическата пръчка, всичко. Как, по дяволите, го постигаш?