Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

„Алфа“, знаеше Амблър, се състоеше от бивши членове на елитна съветска дивизия, руски еквивалент на щатската „Делта Форс“.

Фентън продължи.

— Купиха „Отбранителни системи“, Колумбия, най-вече бивши военни от Южна Америка. Не след дълго се превърнаха в най-бързо разрастващата се компания наоколо. После взеха „Груп 4 Флак“, датска корпорация, която притежаваше „Уакенхът“. Имаш Левдан и Винел. А в „Л-3 Къмюникейшънс груп“ имаш ИВПР, които ми дадоха и първоначалното вдъхновение. Инкорпорирани военни професионални ресурси — само и единствено тази компания, базирана във Вирджиния, запази мира и стабилността в Босна. Мислиш, че го направиха сините каски? Не, бяха ИВПР. Един ден специалният съветник на Министерството на отбраната към Босненско-хърватската федерация се пенсионира. На следващия ден той отново заработи на Балканите, но към ИВПР. Годината е 1995 и съвсем ненадейно хърватите започват да ритат сръбски задници както си поискат. Как се случи това? Как тази раздърпана сбирщина от непрофесионалисти внезапно се научи да изпълнява като по учебник идеални нападения над позициите на сръбските войски? Усещаш ли влиянието на ИВПР? Това заведе сърбите до масата за преговори почти толкова, колкото и въздушните акции на НАТО. Не става въпрос само за приватизиране на войната, а за приватизиране на мира, разбираш ли? Хора от частния сектор работят за доброто на обществото.

— Мисля, че такива ги наричахме „наемници“.

— Та това е старо колкото света. За бога, когато Рамзес воювал с хетите, извикал специални военни съветници от нумидийците. А какво ще кажеш за десетте хиляди на Ксенофон? В основни линии, групичка пенсионирани гръцки бойци, които се отдавали под наем, за да сритат нечий персийски задник. Дори и Пелопонеската война е включвала много наемници от финикийците.

— Значи искаш да ми кажеш, че всичко става с наемна сила?

— Ще простиш на един почитател на старите войни за това, че не спира да говори за тези неща. Но как можеш да повярваш в гения на пазара и във важността на сигурността, без да свържеш двете неща заедно?

Амблър сви рамене.

— Разбирам търсенето. Но как стои въпросът с предлагането? — Очите му отново обходиха тротоара пред бутика, а после се върнаха на индустриалеца. Защо Фентън гледаше часовника си толкова напрегнато?

— Питал ли си се какво се случи с „мирния дефицит“? Американската армия разполага с една трета от броя на войниците, който имаше в разцвета на студената война. Говорим за мащабна демобилизация. И на други места е същото — особено Южна Африка, Великобритания. Бяха разпуснати цели полкове. Какво остана? ООН? ООН е шега. Прилича на средновековния папа: много папски канони, почти никакви щикове.

— Значи имаме една армия от бивши военни.

— Малко по-сложно е от това, момче. Вече не съм във военния сектор, пазарът стана твърде пренаселен за моя вкус. Пол Фентън обича да усеща, че допринася по уникален начин.

— И това ли правиш сега?

— Ами, да. Защото ГСР не се конкурира с частните военни фирми. Те работят явно, ние работим под прикритие. Това е хубавата част, нали разбираш? Операции, не битки. Онова, което правим, е дори по-важно. Ние се занимаваме с операции под прикритие. Мисли за нас като за Инкорпорирани консулски операции.

— Шпиони под наем.

— Ние вършим божиите дела, Таркин. Правим Съединените американски щати толкова силни, колкото трябва да бъдат.

— Значи хем сте част от американското правителство, хем не сте?

— Ние можем да правим онова, което правителството не може. — Очите на Фентън искряха. В първия момент тези очи сякаш нямаха определен цвят, но когато се взря по-отблизо, Амблър забеляза, че едното око е сиво, а другото зелено. — Е, разбира се, много бюрократи във Форд Мийд и Ленгли, и естествено във Вашингтон ме осъждат. Но дълбоко в себе си са доволни, че правя онова, което правя.

— Струва ми се, че някои не са чак толкова доволни. Трябва да имаш близки връзки със служители от доста високо ниво. — Служители от високо ниво, включително и онези, които знаят какво ми беше причинено и защо.

— Абсолютно. Служители, които активно се ползват от нашите услуги. Това е въпрос за наемане на агенти под прикритие от Стратегически решения.

— Само аромат, никакви калории — каза Амблър, като с усилие потисна надигналото се отвращение. Фанатиците като Пол Фентън бяха още по-опасни, защото се възприемаха в героична светлина. Макар че красноречивата им реторика можеше да оправдае всяка нечовешка постъпка, те бързо губеха способността си да различават собствения си интерес от великата кауза, на която се бяха посветили. Корпоративните им фирми лапаха обществените фондове, докато в същото време проповядваха добродетелта на частното предприемачество. Истинските вярващи като Фентън се поставяха над законите на човечеството, над самата справедливост и това ги правеше заплаха за сигурността, която толкова ценяха.