Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър преглътна с усилие. Фактът, че Фентън просто се мотаеше край убийство, което сам беше дирижирал, беше шокиращо перчене.

Фентън предугади мислите му.

— Питаш се защо съм тук? Защото мога да бъда! — Погледът му беше непоколебим. — В ГСР не бягаме изплашени. Искам да ти внуша това. Работата ни може да е секретна, но ние не сме шибани престъпници. Ние сме законът!

Без съмнение това беше истина. Индустриалецът знаеше, че никой не би го свързал със смъртоносния инцидент, който се беше разиграл едва на няколко крачки разстояние.

— Но за теб имаме много по-голяма риба. Или по-скоро направо акула. — Фентън му подаде лист хартия, странно мътен лист, нещо като смесица между ципа на лук и старомодна, термична факс хартия. Миризмата й подсказа на Амблър, че това бе силно запалителна секретна хартия, създадена да изгаря за броени секунди.

— Този човек ли искате да очистя? — Стомахът на Амблър силно се бунтуваше, но той се мъчеше гласът му да звучи безизразно. Нишката на Ариадна — открий накъде води.

Фентън кимна сериозно.

Амблър набързо прочете листа. Името на мишената беше Беноа Дешен. Той знаеше това име. Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия. Наистина голяма риба. Информацията предоставяше други професионални и лични подробности, както и описание на всекидневните му навици.

— Какъв е проблемът с този? — попита Амблър уж нехайно.

— Дешен участваше в ядрени разработки за френското правителство. Сега използва позицията си на шеф на МААЕ, за да прехвърля ядрена информация на страни като Иран, Сирия, Либия, Алжир и дори Судан. Може би смята, че играта е честна само ако всички играчи разполагат с еднакви ресурси. Може би иска да натрупа приказно богатство. Няма значение. Важното е, че е мръсен. Опасен. И трябва да си отиде. — Фентън отново си дръпна от цигарата. — Нали запомни написаното?

Амблър кимна.

Фентън си взе листа обратно и го докосна с върха на цигарата си. За миг листът разцъфна в розово-бял пламък — сякаш магьосник изважда роза от ръкава си, — а после изчезна целият. Амблър се огледа; никой не беше забелязал.

— Помни, Таркин, ние сме добрите — каза Фентън. Студът превръщаше дъха му в пара. — Вярваш ми, нали?

— Вярвам, че ти си вярваш — спокойно отвърна Амблър.

— Довери ми се, това ще бъде началото на нещо много специално. Погрижи се за Беноа и ще преуспееш. След това ще се издигнеш на върха.

Амблър затвори очи за миг. Намираше се в сложно положение. Можеше да предупреди правителството за Дешен, но какъв беше смисълът? Представителите на правителството бяха „наели“ Фентън да извърши задачата. Пък и думите му нямаше да бъдат взети за правдоподобни. Бившите му началници смятаха, че Таркин е полудял, а не съществуваха никакви доказателства, че Харисън Амблър изобщо някога е живял. Враговете му едва ли биха си направили труда да го изкарат луд, ако не възнамеряваха да използват този факт. Записът на параноичното му бълнуване със сигурност беше стигнал до ключови фигури на разузнавателната общност. Освен това, ако Амблър се откажеше от задачата, Фентън щеше да намери друг да я изпълни.

Изведнъж към тях се насочи един полицай.

— Вие, сър! — кресна якият униформен мъж на Фентън.

— Аз ли?

— Да, вие! — Полицаят се приближи с оскърбено изражение. — Да не смятате, че стоите над закона? Така ли си мислите?

Фентън приличаше на самата невинност.

— Съжалявам, но не разбирам?

Полицаят приближи лицето си до Фентън и сви устни.

— В конгресния център не се пуши. По заповед на кмета пушенето е забранено във всички обществени сгради. Не се правете, че не знаете. Навсякъде има табели.

Амблър се обърна към Фентън, поклащайки глава.

— Човече, направо те спипаха.

Няколко минути по-късно двамата вървяха по разчистена пътека пред конгресния център. Земята беше покрита с дебел сняг, превърнал в ледени кълба редиците подрязани храстчета от двете страни на пътеката.

— И така, сключваме ли сделката? — попита Фентън. Това беше лудост, нямаше смисъл, нямаше логика да се присъединява към начинание, което не приемаше. Но да откаже означаваше да изпусне нишката, което не можеше да си го позволи. Не и докато се намираше в лабиринта. Да загуби нишката, означаваше да загуби себе си.

— Ще ми платиш със знания, ръководителю на шоуто — чу се Амблър да казва.

Фентън кимна.

— Обичайната история, нали? Някой ти е объркал живота. Искаш да открия кой и защо. Така е, нали?