Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Всеки знае, че враговете на свободата, включително и на свободния пазар, са врагове на Пол Фентън. — За момент индустриалецът изглеждаше сериозен. — Много от нашите операции може да изглеждат незначителни. Но сега сме се насочили към по-големи цели. — В гласа на Фентън нахлу вълнение. — Сега ни възложиха истински значима поръчка.

— Така ли? — Амблър трябваше да играе с Фентън предпазливо, не трябваше да изглежда нито прекалено заинтересован, нито напълно хладнокръвен. Стремеше се към грижливо премерена разсеяност. Нека рибата да поплува срещу течението.

— И затова се нуждаем от теб.

— Какво си чул за мен? — попита Амблър, изучавайки напрегнато лицето му.

— Много неща. Чух дори, че някои хора те смятат за опасен лунатик — откровено отвърна Фентън.

— Тогава защо би искал да си имаш работа с мен?

— Може би защото представата на правителството за опасен лунатик не съвпада с моята. Или може би защото само един опасен лунатик би се заел със задачата, която имам за теб. И само опасен лунатик с твоя комплект от способности има шанса да я изпълни. — Фентън млъкна за миг. — Така че какво ще кажеш? Ще правиш ли бизнес с мен? Ще успеем ли заедно да поправим този раздрънкай, овехтял свят? Какво мислиш за моето начинание, бъди честен!

Нишката на Ариадна къде щеше да го отведе?

— Преди да се срещнем — каза Амблър и посочи с пръст една от изложените рокли, — нямах никаква представа какво може да се изработи от плисиран воал.

Смехът на Фентън беше носов и остър, почти като крякане. После той продължително се взря в Амблър.

— Таркин, сега искам да дойдеш с мен. Ще го направиш ли? Имам да ти покажа нещо.

— Радвам се да го чуя — каза Амблър, оглеждайки ледения шик на облицования със стоманени листове и сиви килими бутик. — Защото тук няма нищо в моя размер.

Двамата мъже излязоха от бутика и отново се вляха в шумния, пещерен свят на Подземния град. Докато си проправяха път до огромния ескалатор на три нива, Амблър се замисли за любопитната комбинация от стремежи, умения и откритост у Фентън. Малко хора с неговото богатство вървяха по улиците без застрашителен по размери антураж; Фентън, изглежда, се гордееше със своята независимост. Това беше същата странна смесица на непреклонен индивидуализъм и разглезено самолюбие, която беше проявил и в други отношения. Може би именно това го беше превърнало в магнат.

Чудовищен билборд на „Гап“ висеше под кладенеца от светлина над главите им.

Накъдето и да погледнеше, виждаше павилиони и магазини, и светлини, и купувачи. През гъстите тълпи Фентън и Амблър вървяха из пасажите. Най-сетне стигнаха до „Пале де Конгре“. Когато се изкачиха по ескалаторите и излязоха на повърхността, сякаш се завърнаха на някоя студена и заледена планета. Самият конгресен център представляваше смразяващо здание, гигант от стъкло, стомана и бетон.

Фентън изведе Амблър до тротоара пред сградата. Амблър забеляза, че наоколо има засилена охрана от полицейски кордони.

— Какво става?

— Среща на Г-7 — каза Фентън. — Всъщност Г-7 плюс един. Търговски министри от целия свят. Съединените щати, Канада, Франция, Великобритания, Италия, Германия и Япония плюс специални гости. Голяма работа. Никога не обявяват точното място, за да не привличат антиглобалистки протести. Но не е и особена тайна.

— Не си спомням да са ме канили.

— Ти си с мен — намигна му Фентън. — Ела. Ще видиш нещо специално.

Високо горе в офис кулата, прикрепена към стъкления комплекс „Ги Фавро“, Джо Ли фокусира мощния си бинокъл. Беше получил предупреждение от разузнаването, че мишената му може да се опита да проникне на международната среща. До него лежеше китайски снайпер от типа 95, 7,62 мм. Старателно беше сверил мерника му същата сутрин. В момента имаше видимост към мъжа, известен като Таркин; с изключение на неравномерно усилващия се вятър, Джо Ли имаше възможност за добър изстрел.

Но с кого беше Таркин? Той нагласи бинокъла и извади на фокус румения мъж със здравеняшко телосложение, който придружаваше Таркин.

Действай или анализирай? Това беше най-древната дилема — човек можеше да загине или да остави други да загинат, докато анализираше вероятностите. Но в дадения случай Джо Ли се питаше дали няма да е необходимо допълнително разузнаване, преди да предприеме по-нататъшни действия. Това противоречеше на същността му, на устройството на самосъзнанието му — той беше създаден, избран и обучен само да действа. Човешко оръжие, така го беше нарекъл веднъж другарят Чао. Ефективното действие никога не беше прибързано, времето беше критично, но такава беше и способността да се адаптираш и да откликваш на променящи се обстоятелства.