Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Луксозната вила разполагаше с дванадесет стаи, всичките красиво обзаведени в стила, съответстващ на построяването й през двадесетте години на двадесети век — богата френска мебелировка от позлатено дърво и пищни дамаски; стени, облицовани с естествена коприна, — но истинската й слава се криеше в обсипаната с цветя тераса и изгледа й към тихите води на Дискавъри Бей. Особено сега, когато водите блещукаха на порозовялото слънце на ранната вечер. В единия край на терасата на маса, покрита с бяла ленена покривка, отрупана с десетина подноса с редки деликатеси, приготвени от професионални ръце, седяха двама мъже. Докато уханията на храната се смесваха със слабия бриз, среброкосият американец с високо чело си пое дълбоко дъх и разсъди, че в миналите векове подобно пиршество би било достъпно за малцина извън кралския двор на Китай.

Ащън Палмър тъкмо вкусваше ястие, приготвено от новоизлюпени птичета на планинския бюлбюл 5 5 Азиатска чучулига. — Б.пр. ; костите на миниатюрните пойни птици бяха така неразвити като костите на сардина и плътността им носеше единствено удоволствие. Подобно на ястията с овесарки 6 6 Малка пойна птица. — Б.пр. , усъвършенствани от Ескофиер 7 7 Известен френски кулинар 1846–1935. — Б.пр. — друга малка пойна птица, която френските чревоугодници хващали за човката и изяждали цяла, прикривайки се зад салфетка, — новоизлюпеният бюлбюл се ядеше на една хапка, а човек схрускваше почти ембрионалните му кости, наслаждавайки се на лекото съпротивление, наподобяващо податливата скелетна структура на мекочерупчест рак. На мандарински език този деликатес се наричаше chao nao ge — буквално леко запържена птича песен.

— Невероятно, не си ли съгласен? — каза Палмър на единствения си компаньон за вечеря — китаец с широки, застаряващи черти и пронизващи като свредел очи.

Китаецът, дългогодишен генерал от Народната армия за освобождение, се усмихна, а съсухрената му кожа се нагъна в дълбоки бразди от бузите до устата.

— Невероятно — съгласи се мъжът. — Но човек знае, че от теб не може да се очаква по-малко.

— Твърде любезен си — каза Палмър, забелязвайки неразбиращите лица на обслужващия ги персонал. Защото Палмър не говореше на генерал Лам нито на мандарински, нито на кантонски, а на диалекта хакка, използван в родното село на генерала. — Но знам, че и ти като мен оценяваш вниманието към детайлите. Това ястие, chao niao ge , е сервирано през последните десетилетия на династията Цин. Опасявам се, че приятелите ти в Уаншоулу — той имаше предвид строго охранявания квартал на Пекин, където живееха много от висшите служители на Китай — или в Джуннанхай биха го намерили за упадъчно.

— Те предпочитат „Бъргър Кинг“ — изсумтя генерал Лам. — Пепси кола, сервирана в сребърни бокали.

— Отвратително — каза американският учен. — Но твърде вярно.

— Не че прекарвам много време в Джуннанхай — отбеляза генералът.

— Ако зависеше от Лю Ан, всички бойци щяха да бъдат заточени в провинциите. Той гледа на Народната армия за освобождение като на враг и я превърна в такъв за себе си. Но пък, както показва китайската история, в изгнанието се крият възможности.

— Както стана и с теб — каза генералът.

Палмър се усмихна, но не го отрече. Траекторията на кариерата му не бе такава, каквато би избрал, когато я започваше, но пък грешката вероятно си беше негова. Когато започна работа в екипа за политическо планиране към Държавния департамент, едва получил магистърската си степен, старите пушки го нарочиха за следващия Хенри Кисинджър и най-многообещаващия политически интелектуалец от новото поколение. Но както се оказа, той имаше един фатален недостатък за кариера точно в това министерство — имаше силен стремеж към истината. Със смайваща бързина миропомазаният вундеркинд се превърна в отритнато дете. По този начин посредствеността спази принципите си да пропъжда всеки, който застрашава удобството й. В някои отношения, размишляваше Палмър, собственото му изгнаничество наистина беше най-хубавото, което му се беше случвало. Историята за възхода и падението му, която беше отразена в статия в списание „Ню Рипъблик“, информираше, че след изгонването му от коридорите на властта той се беше „оттеглил“ в дебрите на академичната наука. Това беше стратегическо оттегляне, по-скоро нещо като прегрупиране. Защото учениците му — палмеритите, по подигравателното определение на враговете му — постепенно заемаха политически позиции в Министерството на отбраната и Държавния департамент, включително и в международните служби, както и в по-изтъкнатите организации за проучвания, базирани във Вашингтон. Той беше набил в главите им трудните уроци на дискретността и тези уроци бяха усвоени добре. Сега протежетата му заемаха някои от най-чувствителните позиции. През годините техният гуру търпеливо чакаше да удари неговият час.