Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

На следващото кръстовище, след като бе изминал няколко мили, той зачака търпеливо на червения светофар, превключвайки фаровете си на къси светлини. В този момент видя, че отсреща се приближава микробус. Светна зелено и той прекоси кръстовището, но внезапно изпита ледени тръпки, макар с лявата си ръка да провери, че от вентилите духа топъл въздух. Погледна в огледалото за обратно виждане и…

О Боже о Боже о Боже — микробусът! Шофьорът с изсечени черти. Отрядът за намиране и връщане. Или по-лошо. Искаше веднага да направи обратен завой, но отсрещното платно беше задръстено от редица коли. Губеше време, а нямаше и минута за губене.

Как се беше случило? Това е моята къща. Ще правя каквото си искам. Компютърът на Лоръл Холанд. Проклетият й компютър — търсенето сигурно беше задействало нещо. Различни правителствени агенции имаха програми за филтриране и проследяване — „Хищникът“ на ФБР беше най-известната, но имаше и много други, които наблюдаваха интернет трафика. Тези системи използваха разни техники за „надушване“, които следяха специфични преноси на данни през интернет. Както стана с машината, която беше използвал в кибер кафенето в „Дюпон Съркъл“. Компютърът на Лоръл имаше уникален дигитален адрес, който можеше да бъде използван за получаване на информация за регистрацията му и за местоживеенето на собственика му.

В отсрещния трафик настъпи пролука и Амблър, със свистящи гуми, направи завой на сто и осемдесет градуса. Чу яростния клаксон на колата, която беше засякъл, чу как гумите й се плъзгат, докато шофьорът й намаляваше, за да избегне сблъсъка. Светофарът на кръстовището отново показваше червено, което нямаше да го спре, но колите от напречната улица се понесоха напред. Ако скоростта им беше по-бавна, той щеше да се опита да се провре между тях, но с непрестанния поток в двете посоки вероятността за инцидент беше твърде голяма. По-добре беше да приеме закъснение от минута-две, отколкото да не пристигне изобщо. Но всяка секунда сякаш минаваше с агонизираща мудност. Най-после в трафика се появи пролука и — сега сега сега — Амблър се стрелна на червено и мина през кръстовището, придружен от свистене на гуми и писък на клаксони.

Секунди по-късно Амблър се озова зад тътрещо се комби, което се движеше с тридесет мили в час в зона, където бяха разрешени четиридесет и пет мили. Той се облегна на клаксона — по дяволите, няма време! , — но комбито поддържаше скоростта си почти предизвикателно. Амблър свърна рязко през двойната жълта линия и навлезе в насрещното платно, задминавайки комбито с ръмжащо ускорение. Едва когато навлезе в алея „Орчард“, Амблър забеляза, че ризата му е подгизнала от пот. Носещ се през тихите квартални улици с магистрална скорост, той спря тресящия се седан пред едноетажната къща на Лоръл Холанд, където…

О Боже о Боже о Боже — микробусът вече беше спрял пред къщата й под забързан диагонал, а задните му врати бяха отворени към верандата й. Той чу писъци — писъците на Лоръл — и чу как входната й врата се отваря с трясък. Двама едри мъже с мускули, изопнали черните им ризи, някак я бяха увили в платнище и въпреки протестите й я бутаха към задната част на микробуса. Не! Мили Боже, не!

Бяха само двама, но — мили Боже, не! — единият тъкмо вадеше голяма спринцовка, чиято игла лъщеше на уличните светлини, канейки се да я упои. Онова, което ужаси Амблър повече от всичко, беше изразът на решително, професионално спокойствие, изписан върху лицата на мъжете.

Знаеше какво ще последва. За Амблър не се предвиждаше някога да изплува от ослепително белия си затвор, от стерилната психиатрична дупка, в която го бяха заровили. Сега Лоръл я очакваше същата съдба. Тя знаеше твърде много. Никога нямаше да я освободят, за да разкаже историята си. Ако имаха милост, щяха да я убият; в противен случай щеше да прекара остатъка от живота си по начина, по който Амблър едва не бе прекарал своя. Не толкова затворена, колкото погребана. Заровена жива. Подлагана на експерименти. Сетне оставена да гние, докато следите на съществуването й избледняват от света на живите.

Не, мили Боже, не! Не можеше да позволи това да се случи.

Единият от мъжете, шофьорът с изсечени черти на лицето, побягна към Амблър.

Амблър натисна докрай педала на газта, както беше спрял, а после, докато двигателят с рев форсираше, внезапно задейства съединителя и включи на скорост. Колата подскочи, цялата й мощ беше рязко впрегната от трансмисията, и се стрелна към микробуса, който се намираше само на четиридесет фута разстояние. Сега шофьорът беше отляво на Амблър и сякаш се подготвяше да го сграбчи и да го измъкне от колата. В последния момент Амблър със сила отвори вратата, чу я как смазващо се удря в мъжа, поваляйки го в безсъзнание. После натисна спирачките и рязко завъртя волана наляво. Задната част на автомобила се понесе в обратна посока и се блъсна в микробуса.