Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Куала Лумпур. Бяха минали доста години, откакто за последен път беше мислил за това, но спомените се завърнаха достатъчно бързо. Конгресен комплекс в Световния център „Путра“ във финансовата зона на града, близо до Златния триъгълник и Кулите близнаци. Провеждаше се международен търговски конгрес и Таркин беше официален представител на юридическа фирма от Ню Йорк, специализирана в правото на интелектуална собственост. Шефовете на Таркин имаха информация, че сред членовете на една от чуждестранните делегации се крие терористичен агент. Но кой беше той? Таркин беше изпратен там като ходещ детектор на лъжата. Те предполагаха, че за изпълнение на задачата вероятно ще му бъдат необходими всичките четири дни на конференцията. Но на Таркин му беше отнело само половин час. Беше се разходил из лобито на конгресния център още първата сутрин, шляейки се между групичките хора с раздадените им от организаторите сини папки; наблюдаваше как маркетинговите специалисти си разменят визитни картички, следеше как предприемачите дебнат потенциални инвеститори и хилядите други танцувални стъпки, типично изигравани между бизнесмени. Въздухът в лобито беше пропит с ухание на кафе и топли тестени закуски. Таркин позволи на съзнанието си да се рее безцелно, докато той обикаляше наоколо, от време на време кимаше сякаш на някого току отвъд полезрението на друг, който го гледаше. Двадесет и пет минути по-късно той знаеше.

Не беше един човек, а двама, които се бяха прикрепили към банкова делегация от Дубай. Как беше познал? Таркин не си даваше усилия да прави разбор на подсъзнателните знаци на потайност и страх; той ги видя и разбра, както винаги се случваше. Това беше всичко. Разузнавателен екип на Отдела за политическа стабилизация прекара остатъка от деня, потвърждавайки онова, което той беше забелязал с един поглед. Двамата млади мъже бяха племенници на председателя на банката; освен това се бяха включили в джихадско братство, докато бяха учили в университета на Кайро. Братството ги беше инструктирало да се снабдят с определени части на индустриално оборудване — хардуер, който макар и безвреден сам по себе си, можеше в комбинация с други обикновени материали да се използва за производство на муниции.

Амблър спокойно се носеше по водата в продължение на няколко дълги минути. Тези хора знаят какво можеш да правиш , разсъждаваше той. Този факт как ще промени равенството?

— В Кула Лумпур всички те питаха как си разбрал, а ти отвърна, че е било очевидно, че двамата са се обливали в пот. Но не беше очевидно, не и за всички останали. И те не се обливаха в пот. Анализаторите на ОПС прегледаха видеозаписите по-късно. Всъщност според всички останали те са се сливали с множеството по дяволски впечатляващ начин. Изглеждали са отегчени и изпълнителни, точно както са искали да изглеждат. Само ти си ги видял по друг начин.

— Видях ги такива, каквито бяха.

— Именно. Нещо, което никой друг не е могъл да направи. Така и не сме говорили за това. Това е невероятно умение. Дарба.

— Тогава ми се иска да можех да я заменя.

— Защо? Твърде голяма ли е за теб? — засмя се Озирис. — И каква е сделката? Някоя вещица ти е дала амулет?

— Не съм най-подходящият човек, когото да питаш — сериозно отвърна Амблър. — Но мисля, че има нещо общо със следното: повечето хора виждат онова, което искат да видят. Те опростяват нещата, въвличат се в хипотетични предположения. Аз не го правя. Не мога. Не е нещо, което просто мога да включа или да изключа.

— Не знам дали това е благословия или проклятие — каза Озирис. — Или по малко и от двете. Comme d’habitude . Условието да знаеш твърде много.

— Точно сега проблемът ми е, че знам твърде малко. Знаеш какво търся. Просветление. — Наистина за него това беше въпрос на живот и смърт. Нуждаеше се от истината, в противен случай щеше да бъде завлечен от подводното течение на безсъзнателното съществуване, откъдето никога нямаше да изплува.

— Но просветлението идва стъпка по стъпка — заяви Озирис. — Както казах, онова, което мога да предложа, е по-скоро преценка, а не информация. Кажи ми съответните факти и аз може би ще успея да ти помогна да извлечеш смисъл от тях.

Амблър погледна Озирис, който все още плуваше почти без усилие. По широките му рамене блестяха капки вода, но червената му коса оставаше суха. Сините слепи очи на мъжа бяха приветливи, дори любящи; напрежението, което долавяше, не произтичаше от измами или заблуждения. Опасенията на Амблър бяха автоматични и той трябваше да ги остави настрана. Възможността, ако беше реална, не трябваше да се подминава.