Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Но този Таркин мъртъв ли е? — попита икономистът Цай, като барабанеше с пръсти по черната лакирана повърхност на масата.

— Още не — отвърна Чао. — Но скоро.

— Колко скоро? — притисна го Цай.

— Подобна операция на чужда почва е винаги много деликатна — предупредително каза Чао. — Но както вече ви уверих, по задачата работи най-добрият. Това е човек, който никога не ме е разочаровал, а ние му предоставяме постоянен приток от разузнаване в реално време. Животът и смъртта са срещи с точно уреден час, както е казал великият мъдрец. Достатъчно е да заявя, че срещата на Таркин ще се проведе всеки миг.

— Колко скоро? — повтори Цай.

Чао погледна часовника си и се позволи лека усмивка.

— С какво време разполагате?

Хотел „Плаза“, на Пето авеню и Сентрал Парк, беше построен в началото на двадесети век и оттогава се беше превърнал в символ манхатънската елегантност. С изкованите си от мед корнизи и интериори, облечени в брокат и позлата, той наподобяваше на величествен френски замък, кацнал на ъгъла на Сентрал Парк. Дъбовата зала и Палмовата градина, заедно с реномираните галерии и бутици, осигуряваха на хората, дори и на тези, които не бяха наели някоя от осемстотинте стаи, безброй възможности да подпомогнат поддържането му.

По настояване на Озирис двамата мъже продължаваха разговора си не другаде, а в хотелския басейн с олимпийски размери на петнадесетия етаж.

Поредното хитро рандеву, прецени Амблър, докато двамата се преобличаха в предоставените от „Плаза“ бански костюми. Щеше да е трудно да се скрие подслушвателно устройство при тези условия и почти невъзможно да се постигне разбираем запис при околния шум на плискаща се вода.

— Та за кого работиш тези дни? — беше започнал Амблър, докато плуваше до Озирис в най-дълбоката част. Възрастна жена в плиткия край мързеливо плуваше по най-тясната страна на басейна. С изключение на нея, басейнът беше празен. Няколко очевидно заможни дами, облечени с цели бански костюми, отпиваха кафе и чай, докато си почиваха на шезлонгите край басейна, без съмнение събирайки енергия за някое отложено усилие.

— Не са хора като нас, ето какви са — отвърна Озирис. — Наистина, просто са организирани по друг начин.

— Заинтригуван съм — каза Амблър. — Но не и информиран. За какво, по дяволите, говориш?

— Става въпрос за отприщването на таланта. Има толкова много бивши агенти под прикритие, всъщност стари кадри на ОПС, които може би не използват уменията си в пълната им сила. Сега те продължават да обслужват интересите на Америка, но получават назначенията си и им се плаща чрез частна организация. — Пълнотата на Озирис го държеше на повърхността; плуването му костваше минимални усилия.

— Частно предприятие. Стара история. Стара като хесенските наемници, които спомогнали за раздвижването на нещата по времето на Американската революция.

— Може би малко по-различна — каза Озирис, без да се затруднява с дишането. — Организирани сме като частна мрежа на сподвижници. Основната идея се крие в думата мрежа.

— Значи по-скоро нещо като „Ейвън“ или „Тапъруеър“ 1 1 Проспериращи търговски компании в леката индустрия. — Б.пр. , отколкото „Юниън Карбайд“ 2 2 Американска компания за пестициди, предизвикала най-голямата промишлена авария в Индия с хиляди жертви през 1984 г. — Б.пр. . Многостепенният маркетингов модел.

Проследявайки звука на гласа на Амблър, Озирис леко извърна глава; слепите му очи сякаш се взираха.

— Аз не бих я определил така, но да, това е основната идея. Независими агенти, работещи самостоятелно, но координирани и разпределяни от „горното ниво“. Затова можеш да разбереш защо екипът те очаква в редиците си с такова нетърпение. Искат те по същата причина, поради която искаха и мен. Аз притежавам уникален комплект от умения. Ти също. А тези хора възнамеряват да привлекат само уникални таланти. Това те поставя в изгодна позиция за преговори. Знаеш, че си нещо като мистична фигура сред момчетата от Отдела за политическа стабилизация. Шефовете смятат, че дори и само половината от историите, които се разказват за теб, да са верни… а аз съм те виждал в действие и знам какъв е резултатът. Искам да кажа, боже, онова, което стори в Куала Лумпур — ето това е сърцевината на легендата. А аз бях там, както навярно си спомняш. В ОПС няма много хора с малайзийски език.

— Това беше преди доста време — каза Амблър и се изви, за да заплува по гръб.