Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— И защо?

Угасналите сини очи на Озирис изглеждаха любопитно бдителни под светлите му, почти невидими вежди.

— Защото някои отговори са над нивото на заплащането ми.

— Ще взема онова, което мога да получа — рязко отсече Амблър.

— Познанието е опасно нещо, приятелю. Думи, които вземаш присърце. Може би не искаш да знаеш онова, което мислиш, че искаш да знаеш.

— Ще опитам.

Слепите очи на Озирис го фиксираха с продължителен, замислен поглед.

— Знам по-добро място, на което да говорим — каза той.

Пекин

Въпреки че президентът Лю Ан се беше оттеглил в частния си апартамент, в друго крило на комплекса разговорът продължаваше.

— А за какви фотографски доказателства спомена? — обърна се меко ветеранът от тайните служби към Чао.

Началникът на Второ бюро Чао Тан кимна и извади няколко снимки от черната си папка, които разпръсна по средата на масата.

— Разбира се, вече съм ги показал на Ан с предвидим резултат, което ще рече никакъв. Помолих го поне да отмени международните си визити в името на сигурността. Той отказа. Но вие трябва да ги видите.

Той потупа една от снимките — тълпа пред дървена платформа.

— Заснета е няколко минути преди покушението в Чанхуа — каза шпионинът Чао. — Ще си спомните събитието. Случи се преди малко повече от две години. Моля, забележете белия мъж сред тълпата.

Той извади нова снимка, дигитално увеличен образ на същия човек.

— Убиецът. Мъжът, извършил кървавата задача. На други снимки ще го видите на местата на други убийства. Истинско чудовище. Нашите шпиони понаучиха това-онова за него.

— Какво е името на чудовището? — настоятелно попита възрастният Ли Пей с насечения си провинциален акцент.

Чао изглеждаше обезсърчен от въпроса на Ли Пей.

— Разполагаме само с псевдоним — призна той. — Таркин.

— Таркин — повтори Пей, а увисналата му гуша потрепери досущ като на престарял шарпей. — Американец?

— Така смятаме, въпреки че не сме сигурни кой го контролира. Беше трудно да филтрираме сигналите от фоновия шум. Но имаме причина да мислим, че той е главното действащо лице в заговора срещу Лю Ан.

— Значи трябва да бъде елиминиран — каза белокосият мъж и удари с ръка по масата.

Наистина е лукав, помисли си Чао, но наистина е и селянин.

— И ние мислим така — заяви шпионинът. — Понякога се притеснявам, че Лю Ан е твърде добър за този свят. — Той направи пауза. — За щастие, аз не съм.

Последваха няколко мрачни кимвания от насядалите около масата.

— По този повод вече са взети необходимите мерки. По проблема работи специален екип от отдела по разузнавателни сигнали към Второ бюро. Вчера, когато получихме достоверна информация за вероятното му местонахождение, предприехме незабавни действия. Повярвайте ми, по този случай работят най-добрите, които страната ни може да предложи.

Звучеше като празни приказки, осъзнаваше Чао, но в строго технически смисъл той вярваше, че това е истината. Чао беше открил Джо Ли, когато той беше още юноша и беше спечелил първа награда в регионално състезание по стрелба, организирано от местния клон на Народната армия за освобождение. Резултатите от състезанието показваха, че момчето въпреки селския си произход има необичайни заложби. Чао винаги беше нащрек за скрити феномени; той вярваше, че най-голямото предимство на Китай се крие в многочислеността му и не само по отношение на грубата сила на евтината работна ръка, но и в единичните феномени, които тази многочисленост неминуемо раждаше. Ако разтвориш един милиард стриди, със сигурност ще откриеш цяла шепа перли, обичаше да казва другарят Чао. Той беше убеден, че младият Джо Ли е една такава перла, и се погрижи лично да подготви младежа за необикновена кариера. Интензивните му езикови обучения започнаха рано; Джо Ли стана вещ не само в основните западни езици, но и в бита на западните нации; владееше до съвършенство порядките, които бяха обичайни за населението там. Освен това получи и отлично обучение в употребата на оръжия, маскировката, западния стил на ръкопашен бой и бойните изкуства в стил Шаолин.

Джо Ли не разочарова Чао. Той не стана едър мъж, но пък малките му размери се оказаха предимство; те го караха да изглежда незастрашителен и неподозрителен, а необичайните му умения бяха прикрити от обикновения външен вид. Той беше, както Чао веднъж му каза, боен кораб, маскиран като риболовна лодка.

В него обаче имаше и още нещо. Въпреки че Джо Ли вършеше работата си с професионална експедитивност и безпристрастност, личната му лоялност към родината и към самия Чао не подлежеше на съмнение. Чао се беше погрижил да бъде така. Отчасти по причини на сигурността, отчасти, защото Чао бе наясно с постоянните разправии и домогвания до ресурси по най-висшите нива на правителството, той бе запазил оперативния контрол над Джо Ли строго изолиран. Без да преувеличава, можеше да заяви, че най-страховитият агент на Китай докладваше единствено на Чао и на никой друг.