Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Един любезен мъж с тесни рамене, седнал отдясно на Лю Ан, се спогледа с другаря Чао и се обърна към президента.

— Простете ми, че ще говоря откровено, но каква полза от всичките ви планове за реформа, ако не сте жив да ги изпълните! — каза мъжът. Той беше съветник на Ан по въпросите на сигурността и подобно на Чао беше работил в тайните служби, макар и в националното бюро. — Човек трябва да извади хищните костенурки от езерото, ако се надява да плува на спокойствие. Човек трябва да изгребе нападалата мръсотия в езерото, ако иска да изчисти водата. Човек трябва да изкорени отровния бръшлян от градината, ако пожелае да си набере цветя. Човек трябва…

— Човек трябва да окоси храсталаците на метафората, ако иска да пожъне зърното на здравия разум — прекъсна го Ан с лека усмивка. — Но разбирам какво имаш предвид. Вече си повдигал въпроса. А моят отговор си остава същият. — Тонът му стана решителен. — Отказвам да се парализирам от страх. И отказвам да предприема действия срещу хора въз основа само на подозрения, а не на доказателства. Ако го сторя, по нищо няма да се различавам от враговете си.

— Вашите врагове ще ви унищожат, докато седите и ораторствате за високите си идеали! — намеси се Чао. — И тогава наистина ще ви различават добре от тях — те ще са победители, а вие няма да съществувате. — Говореше откровено и разпалено. Ан винаги настояваше за откровеност, а разпалеността вървеше с нея.

— Някои от хората, които ми се противопоставят, са мъже и жени с принципи — каза Лю Ан, без да повишава тон. — Мъже и жени, които ценят стабилността и гледат на мен като на заплаха. Когато осъзнаят, че грешат, съпротивата им ще угасне. — Тук, често настояваше той, времето беше на негова страна. Щеше да спечели спора за бързината на реформите, като продължеше с плановете си и покажеше, че това няма да доведе до социален хаос.

— Вие бъркате боя с ножове с размяна на полемика! — противопостави се Чао. — Има могъщи хора, дори във вътрешния съвет на държавата, за които истинският враг е промяната, всяка промяна. — Нямаше нужда да обяснява с подробности. Всички знаеха за хардлайнерите, поддръжниците на твърда политика, които опонираха на всеки стремеж към прозрачност, честност и ефективност и процъфтяваха благодарение на тяхната липса. Особено опасни бяха хардлайнерите в правителствения комитет — добре представени в Народната армия за освобождение и Бюрото за държавна сигурност, — които с неохота бяха склонили на неговото назначение с увереността, че той може да бъде контролиран. Говореше се, че покровителят на Ан, заместник-председателят на комунистическата партия, беше дал това уверение. Когато откриха, че Ан не е ничия марионетка, недоволството им прерасна в предателство. Засега никой не беше осмелил да направи публичен ход срещу него; посегателството върху толкова популярна личност можеше да раздвижи сеизмични сили на социален протест. Но те наблюдаваха и чакаха, и дебнеха момента, и ставаха нетърпеливи. Малка групичка хардлайнери бяха решили, че с течение на времето Ан става само по-силен, че трябва да предприемат действия скоро, преди да е станало твърде късно.

— Вие, които заявявате своята лоялност към мен, защо искате да ме превърнете в самото нещо, което презирам! — протестираше Лю Ан. — Казват, че властта разваля човека, но не казват как. Сега вече знам, ето как . Реформаторът започва да слуша съветите на страха. Е, аз отказвам да го сторя!

Чао едва се сдържа да не удари с юмрук по масата.

— Вие неуязвим ли сте? — настоятелно попита той с блеснали очи. — Ако някой изстреля куршум в реформисткия ви мозък, нима куршумът ще отскочи? Ако някой опре меч в реформисткото ви гърло, нима острието ще се огъне? Съветите на страха значи? А какво ще кажете за съветите на здравия разум!

Предаността на Чао към младия президент беше както лична, така и професионална и много хора бяха объркани и от двете. Като човек, прекарал десетилетия в сърцевината на китайските разузнавателни служби, той не се вписваше в обичайния профил на най-горещите привърженици на Ан. Но дори и преди избирането на Ан за генерален секретар на Националния народен конгрес и председател на постоянния комитет към конгреса две години по-рано, Чао уважаваше съчетанието на енергичност и почтеност у него. По мнение на Чао това въплъщаваше най-доброто от китайския характер. Кариерата му сред различните партийни групи не оставяше у Чао никакви илюзии по отношение на системата, която Ан се опитваше да промени. Тя не просто подхранваше безделие, възползване и тесногръдие; тя подхранваше самозаблуда и от това според Чао нямаше по-голям грях.