Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

И все пак имаше моменти, когато Ейдриън се питаше дали всъщност това беше цялостната му личност, дали този мъж нямаше и друга страна.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — обърна се Ейдриън към Кейстън, вечно изпълнен с надежда.

— Да — отвърна Кейстън. — Всъщност има. Когато отправихме заявка до „Консулски операции“ за предоставяне на досието на специалния агент Таркин, ни бяха подхвърлени само огризки. Нужно ми е всичко, което могат да ни дадат. Ниво на достъп — ДЦР. Кажи им да уточнят условията за достъп с офиса на директора на централното разузнаване и да ускорят процеса. — В гласа на Кейстън се усещаше съвсем слаба следа от бруклински акцент — на Ейдриън му трябваше известно време, преди да я долови — и употребяваше технически термини и жаргонни думи с еднаква лекота.

— Чакай малко — каза Ейдриън. — Ти имаш достъп до ниво Директор на централното разузнаване?

— Това право на достъп се дава според разработвания проект. Но като цяло, да, имам.

Ейдриън се опита да прикрие изненадата си. Беше чувал, че едва десетина души в цялото управление имат достъп до такова ниво. Нима Кейстън наистина беше един от тях?

Но ако Кейстън имаше подобен достъп, тогава Ейдриън, в качеството си на помощник на Кейстън, е бил проучен доста обстойно. Ейдриън поруменя. Беше чувал да се говори, че новите хора, ползващи секретна информация от високо ниво, биват подлагани на автоматично наблюдение. Вероятно подслушваха апартамента му? Преди назначението си Ейдриън беше подписал безброй документи; без съмнение се беше отказал писмено от всякакви права на уединение, каквито имаше като обикновен гражданин. Но беше ли възможно да е предмет на оперативно наблюдение? Ейдриън прехвърли вероятността в главата си. Намери я за… е, ако трябваше да бъде честен със себе си, намери я за прекрасна.

— Освен това ми трябва още от остров Париш — каза Кейстън. Той примигна няколко пъти. — Искам личните досиета на всички, които са работили в отделение 4-З през последните дванадесет месеца — лекари, сестри, надзиратели, пазачи, всички.

— Ако документите са дигитални, ще могат да ги изпратят по електронната поща — каза Ейдриън. — Сигурно е автоматично.

— Като се има предвид колко са кръпките по ръчно съшитото одеяло на щатския правителствен комплекс от оперативни платформи, нищо автоматично не е наистина автоматично. Всички, ФБР, Службата по имиграция и натурализация, дори проклетото Министерство на земеделието, имат собствени защитени системи. Неефективността е стъписваща.

— Освен това някои неща може да са само на хартия. Ще отнеме доста време.

— Времето е жизненоважно. Трябва да се увериш, че всички са наясно с това.

Ейдриън замълча за момент.

— Разрешете да говоря свободно, сър. Кейстън завъртя очи.

— Ейдриън, ако искаш да ти се даде разрешение да говориш свободно, трябваше да се присъединиш към армията. Тук си в ЦРУ. Ние не задаваме подобни въпроси.

— Това означава ли, че винаги мога да говоря свободно?

Бързо поклащане на глава.

— Ти май ни бъркаш с Кулинарния институт на Америка. Случва се.

Понякога Ейдриън беше убеден, че Кейстън е лишен от чувство за хумор; друг път решаваше, че то просто е изключително сухо — почти колкото Долината на смъртта.

— Ами добре, имам чувството, че в „Консулски операции“ си влачат краката нарочно — каза Ейдриън. — Не изглеждаха особено доволни от заявката.

— Разбира се. В противен случай ще се наложи да признаят, че Централното разузнавателно управление всъщност е централното разузнавателно управление на тази страна. Това засяга гордостта им. Но днес не мога да разреша цялата организационна бъркотия. Остава налице фактът, че се нуждая от съдействието им. Което означава, че ти трябва да ги накараш да съдействат. Всъщност разчитам на това.

Ейдриън тържествено кимна и изпита чувството, че приятно настръхват косъмчетата по врата му. Разчитам на това. Прозвуча почти като Разчитам на теб .

Час по-късно от системата на остров Париш пристигна голям, компресиран дигитален файл. След като го декомпресираха и разкодираха, главният компонент се оказа някакъв аудиофайл.

— Знаеш ли как работи това чудо? — изсумтя Кейстън. Ейдриън знаеше.

— Това лошо момче е 24-битов файл с данни, форматиран според професионалната интегрирана аудио записваща система. Струва ми се, че е аудиоклип с продължителност пет минути. — Ейдриън сви рамене, скромно отричайки похвала, която така и не получи. — Бях председател на аудио-визуалния клуб в гимназията. Истински спец съм в тези неща. Ако някога решиш да си водещ на собствено телевизионно шоу, аз съм твоят човек.