Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Нещо като прослушване.

— Именно! — Очите на Аркади се оживиха. — Работата, която имаме за теб, е дребна, но… щекотлива.

— Щекотлива?

— Няма да те лъжа, нима има смисъл? — Той засия. — Задачата е малка, но е проваляла други. И все пак трябва да бъде свършена. Разбираш ли, работодателите ми имат проблем. Те са внимателни хора — сам ще се убедиш и ще си благодарен за това. Както казва максимата, птиците с еднаква перушина се търсят взаимно. Но може би не всичките им приятели са толкова внимателни. И може би вражески агент е нахлул сред техните съмишленици. Може би такъв агент, събрал определени доказателства, се кани да свидетелства в съдебно разследване. Много е объркано.

— Вражески агент? Нека да сме наясно. Говориш за федерален агент под прикритие.

— Неприятно, нали? — каза Аркади. — АТО всъщност.

Ако агентът беше от Бюрото за алкохол, тютюн и оръжия, разследването вероятно включваше някаква контрабанда на оръжия. Това не означаваше, че организацията, за която работеше Аркади, беше въвлечена в търговията; използваната от Аркади дума беше „съмишленици“. Очевидното предположение беше, че в клопка бяха попаднали контрабандистите, снабдяващи организацията.

— Един ден този човек ще умре — продължи замислено мнимият сикх. — Мозъчен удар. Инфаркт. Рак. Кой би могъл да каже? Но като всички нас и той е смъртен, и той ще умре някой ден. Ние просто искаме да ускорим тази евентуалност. Това е всичко.

— Защо аз?

Индиецът направи физиономия.

— Малко ми е неудобно, наистина. Амблър мълчаливо го зяпаше.

— Ами истината е, че не знаем точно как изглежда. Опасностите на професията, нали така? Човекът, с когото поддържа пряка връзка, не е в състояние да ни помогне.

— Защото е мъртъв?

— Причината не е важна, нека да не отклоняваме вниманието си от голямата картина. Имаме място, имаме време, но не искаме да очистим неправилния човек. Не искаме да допуснем грешка. Виждаш ли колко сме съвестни? Някои хора просто ще очистят с картечница всеки, които се мерне наоколо. Но това не са нашите методи.

— Майко Тереза, пази си гърба.

— Не казвам, че сме кандидати за светци, Таркин. Но и ти не си такъв. — Тъмните му очи припламнаха. — Да се върна на мисълта си. Ти ще успееш да разбереш кой е белязаният с един поглед. Защото той знае, че е белязан. И ти ще разпознаеш точно това.

— Разбирам — каза Амблър и наистина започваше да разбира. Някаква нелегална групировка желаеше да се възползва от услугите му. Дискутираната задача наистина беше прослушване — но онова, което те искаха да установят, не беше способността му да разчита хората. Не, убивайки федерален агент, той щеше да докаже добрите си намерения, да докаже, че е скъсал с лоялността към предишните си работодатели, да не говорим за обикновения морал. Те вероятно имаха причина да вярват, че той е достатъчно огорчен и недоволен, за да приеме задачата с радост.

Може би бяха погрешно информирани. Може би просто знаеха повече от него — може би знаеха защо точно е бил затворен на остров Париш. Може би той имаше причини за болезнено недоволство далеч отвъд собствените си представи.

— Значи сключваме ли сделката? Амблър се замисли за момент.

— А ако кажа не?

— Ами човек никога не знае, нали? — усмихна се Аркади. — Може би трябва да кажеш не. И да се оттеглиш в неизвестност. Има и по-лоши неща. Те казват, че любопитството било фатално за котката.

— И че удовлетворението я възкресило. — Да не знае беше единственото нещо, което не можеше да преживее. Имаше нужда да знае и имаше нужда да накаже справедливо онези, които се бяха опитали да унищожат живота му. Амблър хвърли поглед към мъжа със синьото яке до вратата. — Мисля, че можем да свършим работата.

Беше лудост, но и единственото нещо, което можеше да го спаси от лудостта. Амблър си спомни, от някоя отдавнашна класна стая, древногръцката легенда за критския лабиринт, леговището на Минотавъра. Лабиринтът бил толкова сложно преплетен, че затворените в него никога не успявали да намерят пътя навън. Но Ариадна помогнала на Тезей, като му дала кълбо прежда и завързала единия му край към вратата на лабиринта. Следвайки нишката, той успял да избяга. В момента този човек беше нещо като единствена нишка за Амблър. Онова, което не знаеше обаче, беше до кой край на лабиринта ще го изведе — до свободата или до смъртта. Но предпочиташе да рискува, вместо да остане изгубен вътре.

Най-накрая Аркади започна да говори като човек, запаметил точни инструкции.