Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Вярвам, че ще опита — отвърна Амблър. — За твое добро е да се надяваш, че ще ме улучи.

Фалшивият сикх одобрително кимна.

— Но пък за разлика от теб аз нося противокуршумна жилетка, за всеки случай. — Той отново погледна към Амблър. — Вярваш ли ми?

— Не — отвърна Амблър след миг. — Не ти вярвам. Усмивката на мъжа се разшири.

— Ти си Таркин, нали? Пратката, а не доставчикът. Репутацията ти те изпреварва. Казват, че си дяволски добър в разгадаването на хората. Трябваше да се уверя.

Сега Амблър седна до него; по този начин срещата щеше да е по-дискретна. Каквото и да го очакваше от мъжа, очевидно не беше бърза смърт.

— Защо не ми обясниш по-подробно? — попита Амблър. Другият мъж протегна ръка за запознанство.

— Името ми е Аркади. Разбираш ли, получих информация, че един доста легендарен агент, Таркин, може сега да е на разположение.

— На разположение?

— За вербуване. И не, не знам истинското ти име. Наясно съм, че търсиш информация. Аз не разполагам с тази информация. Онова, с което разполагам, е достъп до тази информация. Или по-точно с достъп до онези, които я притежават. — Аркади изпука кокалчетата на пръстите си. — Или с достъп до онези, които имат достъп до хората, които разполагат с информацията. Няма да те изненада, че организацията, към която принадлежа, е старателно структурирана. Информацията тече само където трябва.

Докато той говореше, Амблър го наблюдаваше внимателно. Обнадеждеността понякога замъгляваше възприятието, знаеше той, както го правеше и отчаянието. Често беше обяснявал на колегите си, смаяни от неговия дар, че ние не виждаме онова, което не желаем да видим. Спри да искаш. Спри да си представяш. Просто получавай сигналите, изпращани волно или неволно. Това беше ключът.

Индиецът пред очите му беше лъжец. Но не лъжеше него.

— Трябва да отбележа, че скоростта на поканата е озадачаваща — каза Амблър.

— Не обичаме да губим време. Това е общото помежду ни, предполагам. Един шев на място прави други девет ненужни, както казвате вие, американците. Глъчката тръгна вчера сутринта.

Глъчката — професионален жаргон. Сигнал за тревога, който е бил съобщен по радиостанциите на всички разузнавателни служби в страната, беше вдигнал глъчка. Този метод се използваше, когато спешността беше по-важна от секретността; това беше пропусклива форма на комуникация. Съобщение, изпратено до толкова много уши, вероятно щеше да попадне и в някои неподходящи.

— Дори и така да е — каза Амблър.

— Мисля, че можеш да събереш две и две. Очевидно твоите обожатели са чакали този момент. Доста вероятно е да са се надявали да те вербуват още преди да изчезнеш от хоризонта. И без съмнение смятат, че имат конкуренция за услугите ти. Не желаят да изпуснат момента.

Очевидно… доста вероятно… без съмнение…

— Ти излагаш хипотези, а не твърди факти.

— Както ти споделих, информацията в нашата организация е строго разпределена. Знам онова, което трябва да знам. Мога да направя и някои догадки от известното ми. И, разбира се, има много неща, които съм доволен, че не знам. Системата работи за всички ни. Тя пази всички в безопасност. Тя пази в безопасност мен.

— Но не и мен. Един от вашите се опита да ме убие.

— Много се съмнявам в това.

— Едрокалибреният куршум, който одраска врата ми, говори друго.

Аркади изглеждаше смаян.

— В това няма никаква логика.

— Ами да, южнякът също изглеждаше доста изненадан в момента, когато куршумът прониза главата му. — Гласът на Амблър беше снишен до дрезгав шепот. — Що за шантава игра играете?

— Не сме ние — каза Аркади. А после почти на себе си промърмори: — Това ми звучи като намеса. Означава, че не сме единствените, чули глъчката и реагирали.

— Значи твърдиш, че е намесена и втора страна.

— Трябва да е така — каза Аркади след дълга пауза. — Ще направим анализ, ще се уверим, че не е имало пробив. Но това твърде много звучи като паразитно посещение, така да се каже. Няма да се повтори. Не и когато се присъединиш към нас.

— Това обещание ли е или заплаха? Аркади примигна.

— О, господи. Май наистина сме настъпили не когото трябва. Но ще ти кажа следното. Моите работодатели много искат да си в безопасност — дотолкова, доколкото ти правиш същото за тях. Доверието трябва да е валидно в двете посоки.

— Дали могат да ми се доверят — твърдо отсече Амблър — е нещо, което ще трябва да приемат на доверие.

— Но това е единственото, което никога не правят, разбираш ли? — Аркади сякаш се извиняваше. — Много е досадно, знам. Те имат друга идея. Всъщност те искат да убият два заека с един изстрел. Имат малка задачка за теб. — Амблър за пръв път долови оттенък от родния език на мъжа, който очевидно беше славянски.