Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— И заявявате това като нещо сигурно? — противопостави му се Палмър. За пръв път овладяното му спокойствие се изплъзна от контрола му, но само за миг. — Или просто като риск? Може би сте забравил принципа на Хераклит: Единственото постоянно нещо е промяната. Да не правиш нищо също е да правиш нещо. Говорите за опасностите от тези действия, сякаш съществува някаква алтернатива. Но такава няма. Ами ако решим да оставим Лю Ан да живее? Защото, нали разбирате, това също е действие. Какви ще са тогава нашите отговорности? Направили ли сте оценка на риска на тази ситуация? Ние го направихме. Човек не може да нагази в една и съща река два пъти — нищо никога не остава същото. Хераклит го е разбрал петстотин години преди Христовата епоха и то остава валидно и до днес през многовековната цивилизация. В този случай се надявам, че логиката ни е достатъчно ясна. Кейстън изсумтя.

— Вашата логика има повече дупки от душ за баня. Простата истина е, че ще изведете нациите на пътя на откритата война.

— Съединените щати са се справяли най-добре във време на война — каза Палмър с гласа на незаинтересован наставник. — Паники и депресии — тези неща винаги са се случвали по време на мир. А студената война, която всъщност беше период на безкрайни малки бойни акции, ни осигури глобалното превъзходство.

— Американците не обичат концепцията за доминиране над целия свят — намеси се заместник-секретарят Уитфийлд.

— Всъщност има само едно нещо, което харесват по-малко. И това е перспективата някой друг да доминира.

Счетоводителят разтреперано си пое дъх.

— Но перспективата за глобална война…

— Държите се така, сякаш всяка възможност за конфликт трябва да бъде спъвана, но аз като историк ще ви обърна внимание на един парадокс, за който очевидно оставате сляп — прекъсна го Палмър. — Нация, която има навика да спъва войната, всъщност насърчава войната — насърчава военни действия, които водят до собственото й поражение. Хераклит е видял и това. Той казва: „Войната е баща на всички, крал на всички. Някои превръща в богове, някои превръща в мъже, някои превръща в роби, а някои освобождава.“

— Надявате се да бъдете превърнат в бог ли, професор Палмър? — с убийствен поглед попита Кейстън.

— Разбира се, че не. Но като американец не желая да бъда превръщан в роб. А робството в двадесет и първи век не се налага с оръжие, а с икономически и политически окови, които нито един ключ не може да отвори. Двадесети век беше време на американската свобода. Чрез бездействие вие заявявате предпочитанието си към нов век на американското слугинство. Продължавайте да проповядвате за неизвестните. Аз гарантирам за неизвестните. Но това не оправдава пасивността в лицето на агресията. Защо да бъдем превземани от събитията, когато можем да моделираме тези събития? — Професионалният баритон на Палмър звучеше успокоително. — Разбирате ли, господин Кейстън, курсът на историята е твърде важен, за да бъде оставен на случайността.

Амблър изучаващо огледа лицето на словака — объркването на мъжа бързо и необратимо преминаваше в подозрение. Той погледна картончето му: Ян Скобода. Кой беше той? Правителствено официално лице? Колега в бизнеса… или съперник?

Амблър широко се усмихна.

— Прав сте. Бяхме заедно в една от работните групи. Разменихме си картончетата за майтап. — Измина секунда. — Предполагам, че и вие трябваше да сте там. — Той протегна ръка. — Бил Бекър от „И Ди Ес“ в Тексас. Откъде се знаете с моя нов приятел Джо?

— Аз също съм бизнесмен от Словакия. В сферата на електрическите уреди. И къде е Йозеф сега? — Очите му блестяха като антрацити.

Проклятие, времето изтичаше.

— Имате ли визитна картичка? — попита Амблър, като се престори, че тършува за една от неговите из джобовете си.

Източноевропеецът предпазливо извади визитка от вътрешния джоб на сакото си.

Амблър бързо я погледна, преди да я прибере в джоба си. — Чакайте малко, значи вие сте човекът от Косиче, за когото Джо ми разказваше?

По лицето на Скобода пробяга несигурност; Амблър се възползва от предимството.

— Ако не сте зает, можете да дойдете с мен. Двамата с Джо тъкмо разговаряхме в онази малка зала отзад. Трябваше да отскоча дотук, за да наквася устни, но иначе не си падам по тълпите. Струва ми се, че бихме могли да обсъдим евентуален съвместен бизнес. Познавате ли електронните системи за данни?

— Къде е Йозеф? — Въпросът беше учтив, но остър.

— Ще ви заведа при него — каза Амблър. — Но първо му обещах да отмъкна една бутилка сливовица. — Докато Ян Скобода го следваше, Амблър измоли бутилка сливова ракия от леко протестиращия барман, а сетне поведе словашкия бизнесмен по коридор, който водеше към поредица малки стаи. Пристъпи в първата, чиято врата беше открехната, което означаваше, че в момента е необитаема.