Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

В групичка, събрала се край бара, той зърна чифт очи, които излъчваха чиста злоба, и реши да се приближи. Когато си проправи път дотам, видя, че всъщност мъжът е притиснат от друг човек с неподходяща за обстановката износена и лошо завързана вратовръзка. Без съмнение академик с напомпана репутация от някой престижен институт.

— С цялото ми уважение, не мисля, че изобщо проумявате какво се случва тук — казваше академикът. „С цялото ми уважение“ беше една от онези фрази, които означаваха точно обратното на буквалното си значение, нещо като направо е „страшно“, използвано по отношение на прясно мляко с изтекъл срок на годност. — Имам предвид, с цялото ми уважение, че вероятно има причина да не сте стъпвали в правителството от времето на администрацията на Картър, Стю!

Очите на другия мъж се присвиха; той се усмихна, за да се престори на заинтересован и да прикрие дълбокото си раздразнение.

— Никой не оспорва, че темпът на развитие на Китай е впечатляващ, но въпросът е дали е устойчив, какви са глобалните последствия и дали не ставаме свидетели на раздуването на поредния сапунен мехур, поне що се отнася до чуждестранните инвестиции.

— Я се събуди и погледни реалността в очите! — сопна му се академикът. — Изобщо не е сапунен мехур. Това е мощна приливна вълна, която ще помете малките ви пясъчни замъци по-скоро, отколкото си представяш. — Заядливият му носов тон беше нормалният му начин на общуване, заподозря Амблър. Вероятно се гордееше с прямотата си и главозамаян от високопоставеното си положение, нямаше ни най-малка представа колко е дразнещ за слуха на околните.

Амблър се обърна и се придвижи към произволно избрано място сред тълпата с привидна, но отклоняваща вниманието целеустременост. Изведнъж на пътя му застана мъж и го зяпна изумен. Заговори му бързо на някакъв славянски език, който Амблър не разбираше.

— Извинете? — Амблър постави пръст на ухото си, изразявайки неразбиране.

Мъжът — червендалест, дебел и почти плешив, сега заговори на прилежен английски.

— Казах, че не знам кой сте, но определено не сте човекът, чието име е изписано на картата ви. Познавам Йозеф Врабел. Вие не сте Врабел.

В другия край на Конгресния център Кейстън се свиваше от страх, когато попита с ледена усмивка:

— Заместник-секретар Уитфийлд? — Заместник-секретар Елън Уитфийлд се обърна към него.

— Извинете? — Тя огледа от горе до долу невзрачния счетоводител.

— Името ми е Клейтън Кейстън. Работя за ЦРУ, отдел „Вътрешно разследване“. — Уитфийлд явно изглеждаше впечатлена. — Идвам тук с наистина спешно съобщение от директора на Централното разузнаване.

Уитфийлд се обърна към африканския сановник, с когото разговаряше.

— Ще ме извините ли? — попита тя и погледна към Кейстън: — Как е Оуен?

— Мисля, че всички сме били по-добре — сковано отвърна Кейстън. — Ще дойдете ли с мен? Много е важно.

Тя наклони глава.

— Разбира се.

Счетоводителят бързо я отведе по един от задните коридори към стая с табела ЗАЛА 2.

Когато Уитфийлд влезе и видя, че Ащън Палмър вече се е разположил на един от белите кожени столове в стаята, тя се обърна към Кейстън и спокойно го попита:

— За какво става въпрос?

Кейстън затвори вратата и с жест я покани да седне.

— Ще ви обясня.

Пое си дълбоко дъх, преди да продължи:

— Заместник-секретар Уитфийлд, професор Палмър, нека да съкратя дългата история, която всъщност не е толкова дълга и ъ-ъ… не е точно история. От време на време някой специалист по съдебно и разследващо счетоводство се натъква на неща, с които не би искал да се сблъсква.

— Съжалявам, да не би да съм направил неоправдан правителствен разход? — попита ученият с посребрена коса и високо благородно чело.

Кейстън леко се изчерви.

— Както знаете, разузнавателните общности в Съединените щати приличат на нещо като съшито от парчета одеяло. Едно подразделение може да е напълно непосветено за операции, оторизирани от друго. Стига да се спазват легитимните процедури, природата на тези операции не ме засяга. Смисълът на секретните служби е, че работата им е…

— Секретна — строго кимна Уитфийлд.

— Именно. Понякога включително и за останалите секретни служби. Но представете си, че анализът на широко достъпни данни ви доведе до разкриването на операция, която е потенциално експлозивна с последствията си — особено ако тази операция бъде разобличена. — Той направи кратка пауза.

— В такъв случай си мисля, че човекът, който я е разобличил, трябва да се смята за отговорен за тези експлозивни последствия — гладко отвърна Уитфийлд. Устните й бяха силно стиснати. — Това е логично, нали? — Тя беше елегантна жена, но в нея имаше нещо фатално, помисли си Кейстън. Кестенявата й коса смекчаваше силните й черти; тъмносините й очи приличаха на езера с гибелна дълбочина.