Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Достатъчно с абстракциите. Тук говорим за държавен глава. Уважаван от целия свят.

— За хората трябва да се съди по последствията от действията им, а не по намеренията им — каза Палмър. — А последствията трябва да се преценят чрез техниките на историческия анализ.

— Значи твърдите, че предпочитате китайски деспот вместо китайски демократ — трудно преглътна Кейстън.

— От световна гледна точка няма никакво съмнение. Деспотизмът — традициите на автокрацията, била тя монархична или тоталитарна като форма — пази затворен капака на кутията на Пандора. Като дете не са ли ви казвали, че ако всички в Китай подскочат едновременно, Земята ще се измести от оста си? Деспотизмът, както вие го определяте, предотвратява подскачането на китайската нация. Деспотизмът държи китайския крак в послушание.

Сърцето на Кейстън препускаше.

— Онова, което вие двамата правите…

— Моля да се отбележи — енергично се намеси Уитфийлд, — че ние нищо не правим. Нищо. Случайно да ни виждате в онази зала? Та ние дори не присъстваме на сцената на евентуалния… инцидент. Ние сме тук. Както много хора могат да потвърдят, ние не сме там, а тук, с вас, господин Кейстън.

— Потънали в разговор — добави Палмър със загатната стоманена усмивка на устните си. — С високопоставен служител на ЦРУ.

— Повтарям, че този факт може да бъде потвърден от много хора. — Заместник-секретарят засия в съвършена усмивка. — Затова ако ние сме намислили нещо, естественото предположение би било, че вие сте намислили същото нещо.

— Не че очакваме някой да прави такива предположения — каза Палмър. — Ще се правят други предположения.

— Точно това се опитвам да ви обясня — започна отново Кейстън. — Правителството на Съединените американски щати ще бъде заподозряно незабавно.

— Именно. Ние на това разчитаме — заяви Уитфийлд. — Съжалявам, но геополитическите изчисления не са от компетентността на един счетоводител. Настояваме за вашата дискретност. На вас не ви се плаща, за да давате мнение по събития от подобна сложност. Абсолютно всички възможности са проучени от най-изтъкнатите ни мозъци — или може би трябва да кажа от най-изтъкнатия ни мозък. — Тя спря върху Палмър поглед, изпълнен с възхищение.

— Почакайте малко. Ако правителството на САЩ се окаже заподозряно…

— Да, заподозряно, но само заподозряно — обясни Палмър на счетоводителя. — Държавният департамент наричаше двойствената си политика към Китай политика на „конструктивна неяснота“. Е, ние тук сме се прицелили точно в конструктивната неяснота. Обвинение, но не сигурно знание, подозрение, но без обективни доказателства. Догадки, трупани върху други догадки, но съграждани от подозрението в много здрава стена.

— Като Великата китайска стена? Палмър и Уитфийлд отново се спогледаха.

— Остроумно казано, господин Кейстън — кимна среброкосият учен с високото, благородно чело. — Да, друга велика китайска стена, именно за това говорим. Това е най-добрият начин да затворим в клетка един тигър. И както историята показва, съществува само един начин да заградим Китай с ограда.

— Като накараме китайците сами да построят тази ограда — бавно отрони Кейстън.

— Но, господин Кейстън — каза ученият. — По всичко личи, че вие споделяте нашите възгледи, само че не го съзнавате. И двамата разбираме хода на логиката, нали? И двамата преценяваме, че обикновената интуитивност, дори и моралната интуитивност, трябва да капитулира пред чистата сила на разума. Бих казал, че това не е лошо място за старт.

— Все още не можете да ме убедите — каза счетоводителят. — Може би светът е по-объркан и по-неконтролируем, отколкото предполагате. Смятате се за властелини на историята. От моя гледна точка вие сте две деца, които си играят с кутия кибрит. А светът отвън е лесно запалим.

— Повярвайте, двамата с Ащън сме направили всеобхватен анализ на поетите рискове в цялата ситуация.

— Не става въпрос за рисковете — спокойно отвърна Кейстън. — Това е нещо, което хора като вас никога няма да разберат. Става въпрос за несигурността. Смятате, че можете да приписвате вероятностен измерител към бъдещи събития от този тип. По технически причини всички хора го правят през цялото време. Но това са пълни глупости — нищо повече от конвенция, счетоводна измама. Рискът предполага измерима вероятност. Несигурността идва, когато вероятността на бъдещи събития е просто неизчислима. Несигурността идва, когато дори не знаеш какво не знаеш. Несигурността е унижение в присъствието на невежество. Искате да си поговорим за разум? Да започнем с това: Допуснали сте основна концептуална грешка. Объркали сте теорията с реалността, модела — с онова, което моделирате. Теориите ви не са оставили празно местенце за най-съществения и елементарен фактор в хода на едно човешко събитие — несигурността. Това е, което ще се върне и ще захапе целия проклет свят по задника.