Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър слезе по стъпалата и се присъедини към бъбрещата навалица долу, погледна часовника си и си запробива път през хората. Тълпата използваше почивката в средата на следобеда, за да се добере до малките сандвичи, сервирани върху сребърни подноси; или до кристалните чаши, пълни с одобрени от управата на конференцията напитки. Във въздуха ухаеше на скъпи одеколони, афтършейви и балсами за коса. Амблър забави ход и започна да наблюдава заобикалящите го хора.

Младеещ набит мъж със старомоден, но добре ушит костюм — качеството му се доказваше от факта, че на пръв поглед кройката прикриваше наднорменото му тегло — беше заобиколен от леко опърпан антураж; погледът на мъжа кръжеше наоколо, като се спираше на всеки, с изключение на най-близкостоящите. От време на време промърморваше нещо на някакъв странен език на пълна, чернокоса жена, застанала точно до него. Вероятно беше новоизбран държавен глава на някоя от прибалтийските републики, тръгнал на лов за чуждестранни инвестиции. В един момент погледът на мъжа се спря и Амблър проследи посоката му — млада, гъвкава блондинка от другата страна на помещението, очевидно съпруга трофей на дребния, сбръчкан плутократ до нея. Амблър кимна на прибалтиеца и мъжът му кимна в отговор, полутопло, полупредпазливо; това беше поглед, който казваше: „Ти някой ли си?“ Погледът на някой, който не можеше да разчита на собствената си преценка. Амблър също така забеляза, че антуражът му създава както удобство, така и унижение. Той беше свикнал да е най-важният човек сред своите хора. Тук, в Давос, принадлежеше към по-низши слоеве и се чувстваше притеснен, че антуражът му става свидетел на този очевиден факт. На няколко ярда встрани от него един по-възрастен, дългурест американски милиардер — някой, чийто предприемачески „софтуер“ се беше превърнал в стандарт по цялото земно кълбо — беше заобиколен от хора, които искаха да поговорят с него и се мъчеха, подобно на свистящи и цвърчащи модеми, да установят връзка. Той приличаше на масивна планета, привличаща сателити. Същевременно малко хора проявяваха интерес към прибалтийския политик. В Давос държавните глави на малки нации заемаха по-ниско място в професионалната йерархия от собствениците на огромни мултинационални корпорации. Глобализацията, прекрояваща бизнес процесите, не беше премахнала „йерархиите“, както поддръжниците й провъзгласяваха, а просто бе създала нови.

Докато продължаваше обиколката си, Амблър забеляза как тази закономерност се повтаря отново и отново; някои личности се перчеха с вниманието, което получаваха; други се свиваха, потиснати от липсата на такова. Но трети изглеждаха щастливи просто да дишат един и същ въздух с околните великани. Поднос след поднос сандвичи изчезваха в зейнали гърла, макар Амблър да се съмняваше, че някой наистина усеща вкуса им. Вниманието беше насочено другаде. „Социалните предприемачи“ — както понастоящем се самоопределяха мъдрите шефове на благотворителни и неправителствени организации, ефективно приели, че новата ера говори единствено на езика на бизнеса — общуваха енергично помежду си и дори по-енергично със съпричастни бизнесмени, чиито чекови книжки можеха да подсигурят бъдещето на проектите им.

Красив млад индиец разговаряше оживено с американски бизнесмен с рошави бели вежди и окосмени уши.

— Всичките ни усилия са насочени към това да открием какво не работи и да го поправим — казваше младежът. — Да открием каква е пречката и да я отстраним. Сигурно и вие често го правите в „Роял Голдфийлдс“.

— В известно отношение — изръмжа по-възрастният мъж.

— Нали знаете поговорката: „Дайте на един човек риба и той ще се нахрани за целия ден. Научете един човек да лови риба…“

— И той ще влезе в съревнование с теб — дрезгаво отвърна възрастният мъж — очевидно шеф на някакъв минен консорциум.

На фона на тъмнокафявата кожа на индиеца блесна усмивка; Амблър се съмняваше дали събеседникът на младежа вижда раздразнението, което беше така очевидно за него.

— Но истинското предизвикателство е да трансформираме цялата риболовна индустрия. Да я поставим на рационални основи. Да се погрижим за самоиздръжката й. Говорейки метафорично, разбира се. Нашата цел са устойчиви решения. А не бърза поправка.

Докато вървеше на зигзаг из тълпата, Амблър дочуваше откъслечни разговори. „Беше ли на закуската, организирана от главния прокурор?“; „Може да ни наричаш вторичен финансов фонд, но ще успеем да влезем по-рано, ако сме наистина сигурни по отношение на рисковите фактори“; „Вече установих защо ми е по-лесно да разбера франкофонските африкански министри, отколкото френските им колеги — те винаги говорят бавно и ясно, както са ги инструктирали в основното училище“ — зърваше десетки лица, някои само частично, като тънки полумесеци, проблясващи сред гората от тела.