Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Въпреки всичко не можеше да сдържи възхищението си от изключителното внимание, което се отделяше на всеки случаен детайл. Годишната среща на форума се провеждаше в рамките на шест дни през януари, а след това всичките стени щяха да бъдат пребоядисани, всичките скулптури и декоративни елементи прибрани в хранилища. При все това декорът говореше за ниво на поддръжка и внимание, каквото рядко се срещаше и при постоянна украса. Може би двадесетина души стояха в Световното кафене, най-вече насядали на чисти пластмасови столове. Там седеше красива, макар и леко мъжествена на вид жена, с морскосин костюм с пола; на пръста си носеше тежък пръстен, а около врата си нещо, което на пръв поглед приличаше на шал. Когато приближи обаче, Амблър забеляза, че нейната карта не е бяла като на останалите, а синя и че шалът всъщност представлява неизползван в момента комплект слушалки. Малко по-нататък той видя мъж с добродушно, ъгловато, поотпуснато лице, с очила с дебели рамки, със закопчано сако, опънато от едрината на корема му — германец или австриец, предположи Амблър, — който говореше с мъж, обърнат с гръб към Амблър. Мъжът имаше пухкава бяла коса и носеше тъмносин костюм. Инвестиционни банкери, доволни, че са тук — по-скоро „гости“, отколкото „участници“ в желязната йерархия на конференцията. На друга маса мъж с преуспяващ вид и старателно пригладена прошарена коса прелистваше документи; очите му гледаха безчувствено иззад очила с телени рамки. Той имаше вид на човек, който познава правилата за движение и никога не ги нарушава; мъж с по-светъл костюм и посивяваща кафява коса му говореше с по-голямо оживление от това, което получаваше в отговор — очевидно той имаше полза от разговора. Трети мъж с риза в розово-сини шарки с широка яка и вратовръзка на точки — британец по националност или призвание — се навеждаше към другите двама, като слушаше внимателно и си запазваше правото на коментар. Под сияещото му благоразположение се таеше неспокойствието на някой, който нито е част от разговора, нито е изключен от него.

Никой тук не беше неговият човек.

В края на дълъг коридор на едно от по-долните нива на Конгресния център Кейстън притисна мобилния си телефон към ухото си, напрягайки се да чуе инструкциите на Ейдриън. От време на време счетоводителят навъсено го прекъсваше с допълнителни въпроси.

Ейдриън вършеше нещо, което беше съвсем различно от описаното в длъжностната му характеристика към Отдела за вътрешен контрол, но младежът май нямаше нищо против. Всъщност, ако Кейстън не грешеше, Ейдриън, изглежда, се наслаждаваше на ролята си на инструктор.

Амблър закрачи надолу по широко стълбище от червен гранит към нещо като мецанин, наподобяващ театрална ложа. На стената на коридора, който лъкатушеше зад стълбите, имаше синя табела с надпис „Телевизионно студио“; то очевидно беше запазено за журналисти от водещи медии, които да провеждат там интервюта със светилата, участващи в конференцията. Друга ниша водеше към стаи, ангажирани вероятно за малки частни дискусии. Основният поток на трафика през мецанина се стичаше наляво, към друго място със столове от ракита и бар, по който бяха подредени разнообразни малки бутилки и кутийки, най-вече сода и плодови сокове. Два телевизионни екрана, монтирани нависоко, показваха графика на събитията и видео откъси от някои брифинги на високо равнище. Когато се приближи, той видя, че напитките идват от целия свят: „Фруксода“, лимонада от Швеция, „Апълтайз“, газиран ябълков сок от Южна Африка, „Мазаа“, напитка с вкус на манго от Индия, и дори „Титан“, сода с ухание на френско грозде от Мексико. Същинско ООН на безалкохолните, мрачно си помисли Амблър.

На още по-голямо внимание се радваше прилежащата компютърна зала: редици столове и свързани с Интернет компютри, подредени ветрилообразно, декоративно преградени чрез тънки четвъртити резервоарчета, пълни с бистра течност, през която бавно се надигаха струйки от мехурчета въздух. Дузини пръсти щракаха по дузини клавиатури; лица, изразяващи отегчение, задоволство, несигурност, агресия. Но нищо, което му трябваше. Той се взря надолу през балкона и видя много по-голямото пространство, истински терариум на властта. До огромната тухлена стена срещу него имаше великански скулптури от Африка и Полинезия, които си правеха необичайна компания с редицата флагове на Световния икономически форум, издигащи се по дължината на широкия парапет на балкона.