Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър не отвърна веднага.

Докато Кейстън стоеше близо до него, Амблър започна да прелиства книгата, бързо, методично, навлажненият му показалец се движеше почти механично. — Искам и ти да погледнеш снимките — каза той на Лоръл. — Ако има достатъчна прилика, ти ще го разбереш веднага. Не мисли за това. Просто гледай, преживей го. Ако върши работа, ти ще го разбереш на мига.

Лицата прелитаха по две за около секунда.

— Почакай — каза Лоръл.

Кейстън залепи малко правоъгълно листче на страницата и ги подкани да продължат.

Амблър прелисти следващите сто страници без прекъсване, докато не се спря на една. Там Кейстън залепи друго листче и Амблър продължи да разглежда книгата. Когато се появи лицето на Ащън Палмър, той спря за кратко. Никой от тях не продума. Нямаше нужда. Същото се случи и когато стигна до представянето на Елън Уитфийлд. Тя изглеждаше невъзмутимо красива, така както менторът й изглеждаше бележит, но стаената им интелигентност и амбициозност прозираше през официалната снимка с големина на пощенска марка. На този етап образите им не бяха нищо друго, освен разсейване на вниманието.

Докато Амблър мина през цялата книга, четири от страниците бяха отбелязани. Той подаде книгата на Кейстън.

— Твоите очи са най-необременени. Ти погледни. Кейстън прегледа четирите снимки.

— Третата — заяви той и я подаде на Лоръл.

— Вероятно третата — каза тя с леко колебание.

Амблър отвори на съответното място и откъсна страницата, поглъщайки с поглед биографията на мъжа. — Не е най-силната прилика, която бих могъл да си представя — отбеляза той почти на себе си. — Но пък напоследък се затруднявам да си спомня как изглеждам. — Той отново огледа черно-бялата снимка. Очите му излъчваха самовзискателност, граничеща с високомерие, макар че беше трудно да се прецени дали наистина е такъв или просто така е излязъл на фотографията.

Казваше се Йозеф Врабел и беше президент на „В&С Словакия“, базирана в Братислава компания, специализирана в безжични решения, услуги и продукти и сигурност в „мрежата за достъп“.

— Не целя да развалям настроението ви, но как изобщо ще се доберем до картата на човека?

— Не питай мен — сви рамене Кейстън. — Питай господин Човешки фактор ей там.

— Можем ли да го открием? — Амблър погледна Кейстън и после отново се загледа през прозореца. На покрива, два етажа над главата му, имаше патрул от двама снайперисти. Но каква полза от оръжие без мишена? Колко иронично — първо трябваше да надхитри онези, които като него се опитваха да осигурят безопасността. Враговете на неговите врагове бяха негови врагове.

Погледът му се спря на дълга, тъмносиня стена — солидна, но подвижна, поставена пред бетонната фасада на Конгресния център. По дължината й имаше поредица от големи бели правоъгълници със синьо лого: СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ. Отляво имаше табела със същото лого и стрелки, които упътваха МЕДИИ/ПЕРСОНАЛ към различен от „средния“ вход, който беше предназначен само за участници.

Страх, безнадеждност, кипящ гняв пронизваха цялото му същество и всичко това сякаш се сля в сплав, която беше по-силна от всичките си отделни компоненти — сплав на устремена решителност.

Нужни му бяха няколко секунди преди да осъзнае, че Кейстън говореше нещо.

— Чудесата на технологиите — казваше експертът по цифрите. — В конферентния център има вътрешна мрежа, както и в много от хотелите. Всичко е проектирано така, че лесно да откриваш хората. Мрежата до голяма степен е ключова за събитието в Давос.

— Значи си направил някое друго разследване, а?

— Просто анализирам мрежите. Ако сега отида във фоайето, там ще открия терминал. Мога да напиша това име и веднага ще получа информация в кои програми се е записало лицето. Защото всеки се регистрира електронно, нали разбираш. После…

— После ще го откриеш, ще му кажеш, че има спешен случай, и ще го изведеш от центъра.

Кейстън се изкашля.

— Аз ли?

— Как си с пробутването на лъжи? Кейстън се замисли.

— Средна работа.

— Средна работа ще свърши работа — каза Амблър. Той посегна и окуражително стисна Кейстън по рамото. Кейстън се сгърчи при допира. — Понякога, ако си заслужава да го направиш, си заслужава да го направиш лошо.

— Ако аз мога да помогна… — обади се Лоръл.

— Ти ми трябваш на логистичния фронт — обясни й Амблър. — Ще имам нужда от бинокъл или някакво друго мощно устройство за визуално увеличение. В центъра има повече от хиляда души. Според разпечатаната програма президентът ще говори в Конгресната зала.