Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Все трябва да има нещо, нали? Човешкият фактор, както ти винаги изтъкваш?

Амблър чу думите и, които сякаш бяха произнесени на голямо разстояние от него. През ума му прелитаха сценарии — одобряваше ги, обмисляше ги, разиграваше ги, отхвърляше ги и всичко това за секунди. Почти всяко действие носеше несигурността на човешката лична преценка, защото ежедневната практика изискваше някаква гъвкавост. Но годишната среща на Световния икономически форум не беше всекидневна институция. Това беше особено събитие, което продължаваше само една седмица. Тук правилата наистина можеха да бъдат безкрайно строги. Така че времето не беше достатъчно, за да започнат служителите по сигурността да приемат някои неща за даденост.

Очите на Амблър се върнаха към черната чанта с логото на СИФ, която Кейстън беше получил с материалите, раздавани на хората при регистрацията им. Той я взе и изсипа съдържанието й на леглото. Имаше копие на „Глобалния дневен ред“, списанието на СИФ, което издаваха специално за случая, и бяла папка с график на събитията. Амблър я прелисти — страница след страница описваше дискусионните групи с непонятни наименования като „Накъде върви управлението на водата?“, „Осигуряване на глобалната здравна система“, „Бъдещето на американската външна политика“, „Човешката сигурност и националната сигурност — приятели или врагове?“, „Към нови гори във Великобритания“. Имаше и разписание на обръщенията на генералния секретар на ООН, вицепрезидента на САЩ, президента на Пакистан и други; обръщението на Лю Ан очевидно беше кулминационното и основно събитие. Амблър затвори папката и вдигна дебелата, почти с формата на куб книга, която изброяваше всички участници в годишната среща на Световния икономически форум — почти хиляда и петстотин страници, с фотографията на всеки, последвана от професионална биография, сбита на страницата с дребен шрифт.

— Погледнете тези лица тук — каза Амблър. Той бързо прелисти страниците с палец.

— Направо са като редица престъпници на полицейска очна ставка — вметна Лоръл. Обезвереност изпълни въздуха.

Внезапно Кейстън се изпъна като струна.

— Полицейска очна ставка — повтори той.

Амблър го погледна и видя в очите му нещо, което почти го изплаши — очите на Кейстън буквално се въртяха в орбитите си.

— Какво ти щукна? — тихо попита той.

— Трябва да ги забранят със закон — каза Кейстън. — Имам предвид очните ставки. Те са виновни за изключително големия брой фалшиви обвинения. Процентът на грешки е непоносим.

— Ти си изтощен — бързо го прекъсна Лоръл и разтревожено се обърна към Амблър. — Той изобщо не спа във влака.

— Остави го да говори — меко каза Амблър.

— Защото очевидците проявяват огромна склонност към грешки — продължи Кейстън. — Видял си някой да върши нещо лошо и си накаран да повярваш, че един от хората в редицата за очна ставка е човекът, когото си видял. Затова поглеждаш — и тук идва евристичният принцип, който повечето хора спазват. Те избират човека, който най-много прилича на онзи, когото си спомнят.

— И какъв е проблемът? — озадачено попита Лоръл.

— Защото човекът, който най-много прилича, не е задължително същият човек. „Номер четири е“, казват те. „Номер две е.“ И понякога Номер четири или Номер две е вмъкнато ченге и няма нанесена вреда, няма нарушение. Детективите благодарят на очевидеца и го изпращат да си върви. Но по всяка вероятност понякога посоченият човек е заподозрян. Той случайно прилича малко повече от останалите на човека, когото си видял. Но той не е същият човек. И ето че изведнъж разполагаш с очевидец, свидетелстващ срещу заподозрян. „Можете ли да посочите човека, когото видяхте в онази нощ?“, и ето ти я цялата скалъпена история, а съдебното жури си въобразява, че няма нищо по-просто и ясно от това. Но има начин да извлечеш истински видяното от очевидеца без цялото това изопачаване — прави се точка по точка. Показваш им фотографии на хора, но не наведнъж, а една след друга. Питаш: „Този ли е? Да или не?“ Ако се обърнеш към метода точка по точка, статистиката на погрешните идентификации се срива от седем на по-малко от един процент. Истинско безумие е, че изпълнителната власт още не е усвоила тези базисни статистики. — Той вдигна очи и внезапно се оживи. — Мисълта ми е следната: в реалния свят достатъчно често близката прилика те отвежда до награда. — Бързо примигна. — Данните са много точни по този въпрос. Трябва да открием човека, който най-много прилича на теб. Хиляда и петстотин лица, това е извадка, която ще ни свърши работа.