Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Слушай, Кейстън е добър човек, но е анализатор, роб на числата. Ние имаме работа с истински хора, а не с електронната диря, която оставят след себе си.

Някой почука на вратата три пъти; Лоръл разпозна уговорения сигнал и пусна Клейтън Кейстън да влезе. По светлокафявото му палто имаше еполети от сняг, които се стапяха в ручейчета надолу по предницата му. Самият Кейстън изглеждаше изтощен, дори по-блед от обикновено. В едната си ръка носеше черна чанта с логото на Световния икономически форум. Погледна Амблър без следа от изненада.

— Откри ли нещо? — попита го Амблър.

— Не много — мрачно заяви счетоводителят. — Бях вътре в конферентния център в продължение на час и половина. Както казах, и преди съм бил тук, участвах в дискусионна група, разискваща офшорните финансови институции и международното пране на пари. Тук винаги се организират много технически семинари, наред с по-значителните събития. Тази сутрин се помотах из залите, влизах и излизах на различни семинари. Трябва да ми поставят бутон, на който да пише „Питайте ме за транснационалния поток на капитали“. И Лоръл се поразходи, но ми се струва, че също не напипа златна жила.

— От цялото това място ме побиват тръпки — призна Лоръл. — Толкова лица, които разпознавам от списанията и телевизионните новини. Направо ми се завива свят. Просто по рефлекс човек не спира да кима на хора, които му изглеждат познати и които си мисли, че би трябвало да познава. Едва след малко осъзнава, че му се струват познати само защото са известни.

Кейстън кимна.

— Давос кара „Билдерберг“ 20 20 Неформална, секретна, международна асоциация на могъщи хора. — Б.пр. да изглежда като Търговската палата на щата Индиана.

— Непрекъснато имах чувството, че се откроявам, че всеки вижда как не принадлежа към това място — продължи Лоръл. — А мисълта, че някой от тях, само един от тях, може би е онзи маниак…

— Нямаме работа с маниак — внимателно уточни Амблър. — Имаме работа с професионалист. Далеч по-лошо. — Той направи пауза. — Но има и добри новини — простият факт, че и двамата сте успели да си уредите пропуски. Това е твоя заслуга, Кейстън, и все още не съм сигурен как точно успя да го постигнеш.

— Забравяш, че съм висш служител в Централното разузнавателно управление — каза счетоводителят. — Накарах асистента си да се обади в кабинета на изпълнителния председател и да уреди името ми да бъде включено към списъка на гостите. Едно уж официално обаждане от Ленгли с много обратни обаждания за потвърждаване на информацията. Нямаше проблеми от тяхна страна.

— И нямат нищо против край масите им да се навъртат шпиони?

— Да имат нещо против? Та те обожават тези неща. Все още не разбираш — всичко в събитието в Давос е подчинено на властта. Власт във всяко едно отношение. Те биха били очаровани от присъствието на самия директор на Централното разузнаване — той беше тук преди няколко години, — но са достатъчно доволни да посрещнат и един официален представител на ЦРУ.

— А по кой начин вкара и Лоръл?

— Всъщност асистентът ми го уреди. Представихме я като специалист по психиатрия към Обединения център за услуги, което в действителност се оказа техническото название на длъжността й. Освен това тя има ниво на достъп 12А-56Ж, което е задължително за персонала на остров Париш. Молбата в последната минута беше малко извън общоприетото, но не прекалено, особено като се имат предвид честите им взаимоотношения с приятелчетата от щатското разузнаване. Да кажем, че останалото беше въпрос на съзнателно „пропускане на информация“.

— Но отговорниците за сигурността на Световния икономически форум едва ли биха приели само думата ти.

— Разбира се, че не. Те се обадиха в Ленгли, стигнаха до офиса ми чрез телефонната централа — съвсем стандартна процедура за проверка на информацията — и обсъдиха въпроса с моя асистент за втори път. Предполагам, че той е споделил с тях как допускането ми до форума би се приело като „лична услуга“ за директора на управлението и държавния секретар, такива работи. После им е предоставил парола за целите на верификацията. Разбираш ли, съществува система за интранет верификация с ограничен достъп, разработена за съвместни операции с други държави. В резултат на това те получават достъп до пълен списък на персонала, който им осигурява потвърждение от ниво В на онова, което им е казано. После офисът ми изпрати дигитална фотография за осигурителната карта и ето че сме вътре като едното нищо.