Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Знаеш ли, почти разбрах онова, което каза. — Амблър наклони глава. — Но я почакай. Ти установи, че тукашната система по сигурността е защитена от измами.

— До голяма степен, да. Да ти приличам на измамник?

— А можеш ли да направиш същото за мен?

— Ами, чакай да помисля. Включен ли си във ведомостта на ЦРУ? — Кейстън завъртя очи. — Имаш ли лично досие в подразделението за Обединени разузнавателни услуги? Ако се обадят на телефонната централа в Ленгли, за да потвърдят работната ти позиция и ранга ти, какво ще им бъде казано?

— Но…

— Харисън Амблър не съществува — отсече Кейстън. — Или си забравил? Много ми е неприятно аз да ти съобщя новината, но май са те изтрили. Световният икономически форум се захранва с данни, битове и байтове. Това е свят на дигитални подписи, дигитални записи, дигитални потвърждения. Ще ми е по-лесно да осигуря достъп на Йети или на проклетото чудовище от Лох Нес. Те също не съществуват, но човек поне може да ги открие в Интернет.

— Свърши ли?

— Опасявам се, че всички сме свършени. — Очите на Кейстън пламтяха. — През цялото време си мислех, че разполагаш с някакъв грандиозен план. Ужасното е, че ти си по-безразсъден, отколкото предполагах. Втурваш се като обезумял в потенциално бедствена зона без план! Не мислиш напред, по дяволите, ти изобщо не мислиш. Досега шансовете ни бяха малки и никакви. Сега са само никакви.

Амблър имаше чувството, че силата на гравитацията току-що се е удвоила; крайниците му сякаш се наляха с олово.

— Просто ми обясни с повече подробности — кажи ми как е организирана системата с конферентните картончета.

— Не можеш да влезеш с измама вътре, ако си го мислиш — изръмжа Кейстън. — И не можеш да влезеш вътре чрез онзи твоя трик за шпиониране в мозъците на хората. Системата е много проста и почти невъзможна за прецакване. — Той разкопча сивото си яке от вълна и полиестер — Амблър усети слабата миризма на нафталин около него — и му показа идентификационното картонче, което носеше на бяла найлонова връзка около врата си. То беше измамно просто — бял, пластмасов правоъгълник с фотография на Кейстън отляво на името му; отдолу имаше сребриста квадратна холограма, а отгоре — синя лента. Той го обърна, оглеждайки магнитната лента на гърба му.

— Моят е същият — вметна Лоръл. — Не изглежда нищо особено. Не можем ли просто да откраднем един и да го подправим?

Кейстън поклати глава.

— Когато влизаш, прекарваш картата през четец. В картата е кодиран дигитален подпис, който извиква списъка на гостите от компютъра. Компютърът на входа има най-мощната кибер защита, за която можете да мечтаете — той „виси във въздуха“. С други думи, компютърът е самостоятелен, не е свързан с Интернет, затова не можете просто да го хакнете. Край монитора е разположен охранител, а всеки път, когато картата е разчетена, на екрана се появяват името и снимката от компютърния архив. Тоест, ако не си вече в този компютър, се оказваш нагазил в лайна до гушата.

— Това ли е техническият термин?

— И след това има метален детектор, през който трябва да преминеш, същия като на летищата — продължи Кейстън. — Якета, ключове и подобни минават през конвейерната лента.

— Достатъчно ли е, за да попречи на влизането на един убиец?

— Говорим за човек, който е планирал това месеци наред, а може и по-дълго — отвърна Кейстън. Той погледна към Амблър. — Ние разполагаме с два часа.

Амблър се приближи до мястото, на което беше застанала Лоръл, и отново надникна през прозореца в сумрачния зимен следобед. Валеше сняг, бавно, но безспирно.

Какви бяха шансовете му? Обзе го нарастваща паника, а знаеше, че трябва да не допуска подобни емоции, които можеха да сковат действията му, да нарушат връзката с инстинктите му.

Гласът на Лоръл.

— Ами ако кажеш, че си изгубил картата си?

— Ще ти се извинят и ще те ескортират до изхода — отвърна Кейстън. — Видях го, когато бях тук преди няколко години. И не ги интересува дали си кралят на Мароко. Всеки, влязъл в онова място, има карта на врата си.

— Дори и държавните глави? — продължи да настоява Лоръл.

— Току-що зърнах вицепрезидента на Съединените щати. Носеше строг тъмносин костюм и жълта вратовръзка. И давоска идентификационна карта на около пет инча от стегнатия си възел. Много е просто. Тези хора не си играят. Не са имали пробив в сигурността от три десетилетия и това си има причини.

Когато Амблър отново се обърна към останалите, Лоръл го наблюдаваше очаквателно.