Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Главата на Амблър се спусна надолу в мощна дъга, а челото му разби носа на специалиста.

Марсилецът се строполи на земята, а шокът, изписан на лицето му, се смени с маската на безчувственост. Амблър вдигна пистолета и си проправи път през гората зад митницата с приглушени от снега стъпки, а после отново изпълзя на крайпътния банкет. Предполагаше, че току-що е прекосил границата между Франция и Швейцария. Разнообразието от машинни части, разхвърляно около повредения камион за хранителни стоки, беше станало още по-голямо от преди. Но дебелият механик вече не стоеше наведен над двигателя. Беше се отдалечил на известно разстояние и притиснал пръст към ухото си, вървеше спокойно към Амблър, а шкембето му опъваше омазания с грес работен гащеризон.

Лицето на мъжа беше широко и небръснато, изражението му съчетаваше смесицата от отегчение и негодувание, която така често се откриваше у французите. Подсвиркваше си мелодия на Серж Гинзбург и го правеше фалшиво. Той вдигна поглед, сякаш току-що беше забелязал Амблър, и кисело му кимна.

Вълна от ужас заля Амблър. В екстремни ситуации той действаше често преди съзнателно да е решил какво да направи и този път стана така.

Той измъкна пистолета от джоба си и го вдигна хоризонтално… докато същевременно осъзнаваше, че се взира в дулото на едрокалибрено оръжие, появило се в месестата ръка на другия мъж с илюзионистката ловкост на фокусник, вадещ заек от празна шапка.

— Salut — поздрави го мъжът в работния гащеризон. Говореше с типичния за диалекта на френската провинция Савоя акцент.

— Salut — отвърна Амблър и… сега сега сега сега — изрита го и го подкоси и падайки свободно на земята, натисна спусъка не веднъж, а три пъти, като тихия плюещ звук на заглушените изстрели всеки път бе придружен от несъответстващо силен откат. В същото време големият магнум на французина блъвна огън натам, където се намираше главата на Амблър миг преди да се хвърли на земята.

Амблър се приземи тежко, но все пак с повече грациозност от стрелеца с гащеризона. От гърдите на мъжа шурна кръв, а в ледения въздух над раните се издигнаха тънки струйки пара. След няколко спазматични прокашляния мъжът притихна.

Амблър свали ключодържателя от колана на французина и откри ключа за микробуса му. Автомобилът с лого, изписано на френски и немски: Garagiste/Automechaniker 19 19 Автомеханик. — Б.пр. , беше паркиран на тридесет ярда източно от митническия пункт. Броени секунди по-късно Амблър подкара надолу по пътя за Швейцария, към градчето Сен Мартен, като спря само за минута, за да прибере чантата си от крайпътната пряспа сняг, в която я беше скрил. Граничният пункт — самата Франция — скоро изчезна от огледалото за обратно виждане.

Микробусът беше изненадващо мощен — оригиналният му двигател очевидно беше модифициран или сменен с такъв с повече конски сили. Доколкото познаваше дейността на тези професионалисти, фирмата за автомобилни ремонти съществуваше единствено като име; номерата бяха регистрирани редовно, а маркировъчните надписи по превозното средство му даваха възможност да се появява навсякъде и по всяко време, без да буди подозрение. Където имаше автомобили, там имаше и повреди. Полицията също не проявяваше склонност да спира този тип коли за нарушаване на пределната скорост. Макар да не бяха линейки, тези микробуси за пътна помощ се изпращаха при автомобилни спешни случаи, включително и катастрофи. Дегизировката беше подбрана много добре.

Щеше да е в безопасност с тази кола поне известно време. Докато профучаваше през провинцията, пътят му изглеждаше като монтаж от слънчева светлина и сенки, от изпълнени с хора улици и изпълнени с автомобили пътища. Вземайки завой след завой, той лавираше между малки, пречкащи се коли и големи, опиращи в банкета, товарни камиони. Струваше му се, че всичко спира движението му или по-скоро съзнанието му не регистрираше почти нищо друго, освен възникващите спънки. Междувременно микробусът свистеше по стръмните наклони с лекота; зимните му гуми и системата 4Х4 допринасяха за добро и сигурно сцепление дори и на заледените участъци. Скоростите се сменяха гладко, колкото и силно да ги натискаше; двигателят не се оплакваше, колкото и безмилостно да го натоварваше.

Имаше моменти, в които замаяно осъзнаваше заслепяващата красота на околния пейзаж — извисяващите се борове отпред, които зимата беше превърнала в средновековни замъци от сняг; планинските върхове, които пробиваха хоризонта като платна на далечни кораби; крайпътните поточета, захранвани от планинските реки, които продължаваха да бълбукат дори и когато всичко наоколо бе покрито с дебела кора лед. Но умът му бе изцяло завладян от движението, от скоростта. Смяташе, че е безопасно да шофира това превозно средство не повече от два часа и през тези два часа трябваше да измине възможно най-голям участък от разстоянието до крайната цел. В края на пътя му имаше опасности, които трябваше да преодолее, но имаше и надежда.