Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Откри го в долния джоб на черното кожено яке на мъжа — скъпа дреха, подплатена с кожа, която обаче не беше твърде подходяща за продължително бдение насред алпийската зима. Якето, макар и да не съответстваше на предназначението, но подхождаше идеално на златния часовник „Одьомар Пиге“ на китката му. От друга страна, електронното устройство очевидно му беше предоставено при поставянето на задачата тази сутрин — то представляваше малък модел с твърда черна пластмасова обвивка и ограничен обхват, но мощен сигнал. Амблър постави миниатюрните слушалки в ушите си, пое си дълбоко дъх и мислено си представи начина, по който агентът беше говорил. После натисна бутона за включване и каза с най-правдоподобно провлечения тексаски — Докладва бета-ламбда-епсилон…

Глас със силен акцент — дрезгавият френски на провинция Савоя — го прекъсна.

— Заповядахме прекратяването на всякаква комуникация. Застрашаваш оперативната сигурност. Тук нямаме работа с аматьор! Или ако имаме, то единственият аматьор си ти.

Гласът не принадлежеше на марсилския убиец. Сигурно беше друг мъж, някой, който, изглежда, ръководеше операцията.

— Затваряй си шибаната уста и слушай — ядосано изръмжа Амблър. Комуникационното оборудване предаваше гласовете променени, осигуряваше по-добра чуваемост, но изтриваше особеностите в тембъра на различните гласове. — Видях копелето. От другата страна на пътя. Видях го да пробягва през паркинга като проклета червена лисица. Шибанякът ни се подиграва!

От другата страна настъпи мълчание. После гласът се завърна, предпазливо, напрегнато.

— Къде точно се намира в момента?

Какво трябваше да каже сега? Амблър не беше помислил за това и за миг почувства главата си празна.

— Пропълзя вътре в джипа — изтърси той. — Повдигна брезента и се промъкна вътре.

— Още ли е там?

— Щях да го видя, ако беше излязъл.

— Добре. — Последва пауза. — Отлична работа.

Ако бузите на Амблър не бяха сковани от студа, той щеше да се усмихне. Членовете на ударния екип бяха негови колеги по професия; те щяха да мислят същото, за което би помислил и той. Амблър можеше да ги надхитри единствено като се водеше от сляп инстинкт, от моментна импровизация. Никога нищо не се случва според плана. Преразглеждай и импровизирай.

Убиецът от Марсилия закрачи от будката към по-ниския паркинг, където се намираше въпросното превозно средство. В ръката му имаше голям пистолет със заглушител. Нов свистящ порив на вятъра помете клисурите и пътя, заблъска по гърба на Амблър.

Сега какво? Убиецът със сигурност се намираше в състояние на хипербдителност, на свръхчувствително внимание. Амблър трябваше да се възползва от това. Огледа се наоколо за някой камък, за нещо, което би могъл да хвърли надалеч, нещо, което щеше да опише дъга и да се приземи от другата страна на пътя. Но ледената глазура беше циментирала всичко по земята — камъчета, буци пръст, скални късове. Амблър взе магнума на тексасеца и измъкна един тежък оловен куршум от пълнителя. После го запрати високо във въздуха. Поривът на вятъра ускори движението му, а в следващия миг поутихна и куршумът падна надолу, като се приземи върху брезентовия покрив на джипа. Звукът беше разочароващо слаб, нищо по-зловещо от леко потропване, но реакцията на специалиста беше мигновена. Без предупреждение той се свлече на колене, подпря дясната си ръка с лявата и започна да стреля по джипа, надупчвайки брезента и седалките със залпове от заглушени високоенергийни куршуми.

Амблър наблюдаваше през бинокъла си опустошителния град от куршуми, който се изсипваше върху празния автомобил. Но къде беше другият мъж, онзи от провинция Савоя? От него нямаше и следа. Механикът, заслонен от вятъра от вдигнатия капак на камиона, продължаваше безполезното си човъркане, повишавайки хонорара си с изминаването на повече време. В малката кабинка швейцарският митничар и френският му колега седяха смръщени на пластмасовите столове, отпиваха кафе и си разменяха обиди с обиграното отегчение на двама старци, играещи дама.

Амблър трудно преглътна. Всичко опираше до прецизиране на времето. За няколко секунди щеше да успее да прекоси шосето, без да бъде забелязан, и прибързано реши да постъпи точно така. Марсилският убиец беше безмилостен, безпощаден, жесток — ако плячката му успееше да избяга след щурма, той щеше да продължи да я преследва с подновено настървение. Сега Амблър осъзна, че именно специалистът беше проектирал тази засада за него.