Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър щеше да му върне услугата.

Той се втурна зад ниската тухлена складова постройка и от там се приближи към паркинга. Специалистът беше превърнал брезентовото платнище в парцали и беше установил, че в крайна сметка вътре няма никого. Сега се отдалечаваше от превозното средство и както се оглеждаше наоколо, внезапно се обърна към Амблър. Амблър държеше мъжа на мушката на 44-калибровия пистолет, който беше взел от тексасеца, но знаеше, че шумният откат на оръжието ще привлече другите, и затова се поколеба. Вместо да натисне спусъка, щеше да използва пистолета като заплаха.

— Не мърдай — каза Амблър.

— Както кажеш — излъга специалистът на задоволителен английски.

Застреляй го сега , диктуваха инстинктите на Амблър.

— Сега ти си шефът — успокоително продължи специалистът. Но Амблър знаеше, че той лъже, макар французинът да не вдигаше пистолета в ръката си с гладко и хладнокръвно движение.

— Какво, по дяволите, става тук? — Отзад се чу басов глас. Единият от швейцарските митничари се беше разходил до паркинга, сигурно след като е чул плющящия дъжд от куршуми, изсипал се върху джипа. Специалистът се обърна към него почти от любопитство.

— Какво е това, за бога? — настоятелно попита на френски швейцарецът.

Изведнъж на челото на митническия служител разцъфна малко червено кръгче, досущ като индийска точка бинди, и той се строполи на земята.

Секунда по-късно, но вече твърде късно, Амблър натисна спусъка…

Но изстрел не последва. Той си спомни куршума, който беше хвърлил, спомни си, че празното гнездо беше онова в позиция за стрелба. Дотогава специалистът вече се беше извъртял към Амблър, насочил в лицето му дългоцевния си пистолет със съвършено спокойствие.

Амблър целият изтръпна. В съзнанието му пулсираше самоообвинението. Ако беше послушал инстинктите си, сега швейцарският митничар нямаше да е мъртъв, а Амблър нямаше да гледа смъртта в лицето. Той притвори очи за миг. И в този миг разбра, че външният му вид — гласът му, погледът му — трябваше да бъде неговото оръжие. Това бяха критични секунди.

— Колко ти плащат? — попита Амблър.

— Достатъчно — равнодушно отвърна специалистът.

— Грешиш — каза Амблър. — Правят те на глупак.

Амблър хвърли на земята тежкия 44-калибров пистолет — направи го преди дори да осъзнае, че е взел такова решение. Странно, но сега се чувстваше в по-голяма безопасност. Фактът, че е невъоръжен, би намалил напрежението от внезапното убийство. Понякога използваш най-добре оръжието си, като го хвърлиш.

— Не говори — заповяда специалистът. Но очевидно го вълнуваше финансовият въпрос, разбра Амблър; блъфът му беше купил още няколко минути живот.

— Защото след като ме убиеш, те ще убият теб. Тази операция е СПФ. Знаеш ли какво означава това?

Специалистът направи крачка към него; змийските му очи не мигаха и излъчваха толкова топлина, колкото една кобра би могла да прояви към гризач.

— Самопочистваща се фурна — каза Амблър. — Това е, когато планираме една операция така, че всички участници да се избият взаимно. Просто предпазна мярка, нещо като опция за автоизтриване.

Убиецът от Марсилия се взираше в него безизразно, проявявайки минимален интерес.

Амблър избухна в къс, подобен на кучешки лай смях.

— Ето защо ти си удобен за техните цели. Достатъчно хитър, за да убиваш. Твърде глупав, за да живееш. Идеалният избор за операция СПФ.

— Отегчаваш ме с лъжите си. — Но беше готов да изслуша Амблър, впечатлен от наглостта на жертвата си.

— Повярвай ми, участвал съм в планирането на достатъчно такива. Спомням си, когато изпратихме специалист като теб да очисти един молла на малайзийските острови — човекът се занимаваше с пране на пари, но местните го бяха издигнали в култ и не можехме да си позволим да оставим следа. Изпратихме друг тип, техник по амуниции, да постави бомба в малкия хеликоптер „Чесна“, с който специалистът щеше да се изтегли от района. Бомба, чийто механизъм се задействаше на определена надморска височина. После специалистът получи инструкции да елиминира техника. Което той направи тъкмо преди да излети с чесната. Три минус три е равно на нула. Математиката проработи идеално. Винаги го прави. Същото равенство е и тук. А ти така и няма да видиш знака минус, преди да е станало твърде късно.

— Можеш да дрънкаш какво ли не — недоверчиво отвърна специалистът. — Хората в твоето положение винаги го правят.