Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

От другата страна на митницата по-долу от пътя имаше паркинг. Амблър напрегна поглед — над блещукащия изгрев беше преминал облак. Видя пламъчето на клечка кибрит в далечината, сигурно някой патрул беше запалил цигара. В сумрака всичко това беше по-лесно видимо. Той погледна часовника си. Минаваше осем; през януари зората се забавяше, а в планината слънцето изгряваше по-късно.

Той видя покрития с брезент джип, който сега беше спрял на отрупания със сняг паркинг, а платнището му трептеше на студения вятър. Сигурно превозваше френските гранични пазачи за смяната в осем часа. Амблър зае позиция зад нисък гъсталак от млади смърчове. Стволовете на повечето планински дървета бяха „оголени“ в долната си част — клоните им започваха да растат от средата нагоре. За разлика от тях, смърчовете имаха ниски, гъсти клони, осигурявайки прикритие, което започваше почти от земята. Амблър вдигна бинокъла към очите си и надникна през пролуката между преплетените клони на две дървета. Пограничният патрул, който току-що беше запалил цигара, дръпна силно, протегна се и отегчено се огледа наоколо. За него това беше поредният скучен ден на контролния пункт.

През прозорците на митницата се мяркаха други служители, които пиеха кафе, и ако се съдеше по израженията им, разтягаха локуми. Сред тях доволно седеше мъж с червена фланелена риза и тяло с крушовидна форма, която издаваше заседнал начин на живот — шофьорът на камиона, предположи Амблър.

Трафикът беше непостоянен; независимо от предписанията на правилника, беше трудно да убедиш хората да стоят навън в мразовития студ, на пустия, брулен от вятъра път. Дори и без да чува разговора, по лицата на мъжете Амблър виждаше, че вътре цари дух на дружелюбна общителност.

Един мъж обаче оставаше встрани от останалите. По поведението му личеше, че не е част от тази малка общност. Амблър насочи бинокъла си към него. Мъжът носеше униформата на офицер от френските митнически власти — това беше официален посетител, човек, чиято работа беше да прави внезапни посещения по митническите пунктове. Ако останалите се чувстваха комфортно около него, това сигурно се дължеше на факта, че той се отнасяше с безразличие към онова, което можеше да бъде описано единствено като тежък и неблагодарен труд. Може би беше изпратен тук в съответствие с графика на редовния надзор.

Но когато настрои по-прецизно фокуса на бинокъла си и лицето на мъжа изплува по-ясно, Амблър осъзна колко грешни са били разсъжденията му.

Мъжът изобщо не беше офицер от митническите власти. В съзнанието на Амблър се изреди низ от образи — това беше лице, което познаваше. След няколко секунди, които му се сториха ужасно дълги, смътното усещане, че познава този човек, се превърна в решителна увереност. Името на мъжа… но това нямаше значение, защото той използваше безброй псевдоними. Беше израснал в Марсилия и още в тийнейджърските си години изпълняваше мокри поръчки за наркомафията. Започвайки работа като наемник в Южна Африка и региона на Сенегамбия, той вече беше опитен убиец. Понастоящем работеше на свободна практика, като го използваха най-вече в ситуации, които изискваха голяма деликатност и смъртоносност. Беше ефикасен убиец, умел в употребата на огнестрелно оръжие, нож, примка — най-полезният човек за убийства, които да не може да се припишат на никого. В професията такъв човек беше познат просто като специалист . Последния път, когато Амблър го беше видял, мъжът беше рус, сега косата му беше тъмна. Хлътналите бузи под високите, издадени скули и наподобяващата резка уста изглеждаха същите, макар времето да беше оставило отпечатъка си върху тях. Внезапно очите на мъжа погледнаха право към Амблър. Амблър почувства приток на адреналин — дали беше забелязан? Но това бе невъзможно. Ъгълът на наблюдение, осветлението, всичко това осигуряваше прикритието му. Убиецът просто оглеждаше околността, привидният зрителен контакт беше мимолетен и случаен.

Наглед трябваше да е успокоително, че убиецът стои вътре. Но специалистът едва ли е изпратен сам. Ако той е вътре, това означава, че навън има други, разгърнати в позиции из околните гори. Всяко усещане за предимство, на което Амблър се беше радвал, се изпари мигновено. Дебнеха го други негови последователи в професията; те щяха да предвидят ходовете му и да им се противопоставят. Специалистът може би командваше, но наблизо имаше още преследвачи. Специалистът ще бъде извикан, когато стане необходимо.