Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— За да рискуваш такова нещо, трябва да си фанатик — прошепна Лоръл.

— Като Ащън Палмър и сподвижниците му. — Амблър усети как кръвта се отдръпва от лицето му.

Лоръл зарея поглед в далечината, докато повтори думите, които някога бяха изразявали младежките копнежи на Амблър. — Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на делото хора може да промени света. Наистина само такива хора са го променяли.

— По дяволите, нищо не е приключило, докато не е приключило — каза Амблър. В гласа му кипеше ярост. — Няма да им позволя да се измъкнат с това.

Кейстън скочи от стола си и започна да крачи напред-назад.

— Обмислили са го много добре. Отвсякъде. Кой знае откога работят върху това? При такава операция ще имат на място агент под дълбоко прикритие и резервен вариант. Осчетоводявал съм достатъчно операции, за да знам, че оперативните излишъци са стандарт. Операция като тази трябва да има скрит механизъм за отмяна. Някакъв код. И стратегия за погрешни указания. Винаги има кой да се провали. — Погледът му се изостри. — Разбира се, нещата щяха да се опростят, ако това беше стрелецът. Но би следвало да приемем, че напълно са оценили параметрите. Всички параметри.

— Една операция неизбежно включва човешки същества — каза Амблър с предизвикателна нотка в гласа си. — А човешките същества никога не се държат като цели числа в матрица, Кейстън. Не можеш да изразиш количествено човешкия фактор, не и с прецизност. Това е нещо, което хора като теб никога няма да проумеят.

— А онова, което хора като теб няма да проумеят, е…

— Момчета — нетърпеливо ги прекъсна Лоръл, потропвайки по вестника. — Момчета. Тук пише, че той ще държи реч в Давос в пет часа утре следобед. Това е след по-малко от двадесет и четири часа.

— О, мили Боже — изпъшка Амблър.

— Не можем ли просто да алармираме някого? — Лоръл изгледа и двамата.

— Вярвай ми, те вече действат при пълна тревога — обясни Амблър. — Просто така работят. Проблемът е, че се получават толкова много смъртоносни заплахи срещу този човек, че вече съществува сериозен проблем тип „лъжливото овчарче“. Те знаят за заплахите. Това не е ново. А Лю Ан отказва да ограничи изявите си заради тях.

Лоръл изглеждаше смутена, отчаяна.

— Не можеш ли да им обясниш, че този път заплахата е наистина, ама наистина сериозна?

Кейстън я стрелна с поглед.

— Ще го направя — каза той. — Сигурен съм, че ще има голяма разлика. — После се обърна към Амблър. — Наистина ли смяташ, че би могъл да разпознаеш убиеца?

— Да — простичко отвърна Амблър. — Мисля, че са смятали да ме вербуват за работата. Но, разбира се, ти си прав — Фентън не работи без „опора“. Сега назначението е получено от дубльор. А той със сигурност е от същото средище на таланти.

За малко и тримата замълчаха.

— Дори и да не го познаваш — колебливо се обади Лоръл, — ще успееш да го идентифицираш. Правил си го и преди, нали имаш талант да виждаш.

— Правил съм го преди — съгласи се Амблър. — Но залогът никога не е бил толкова висок. Но какъв избор имаме?

Лоръл се изчерви.

— Не дължиш нищо на никого, Хал — внезапно се оживи тя. — Не се прави на герой. Нека просто да изчезнем, какво ще кажеш?

— Наистина ли го искаш?

— Да — отвърна тя, а сетне промърмори: — Не. — Очите й плувнаха в сълзи. — Не знам — каза с приглушен глас. — Всичко, което знам, е, че накъдето поемеш ти, натам ще поема и аз. Няма друго място, на което да се чувствам в безопасност. И ти го знаеш.

Амблър я придърпа по-близо, опря чело в нейното и силно я прегърна.

— Добре — прошепна той, като не знаеше дали нотката в гласа му беше радостна или скръбна. — Добре.

След малко Кейстън се обърна към него.

— Имаш ли някаква идея как ще го извършиш?

— Разбира се — каза Амблър с кух тембър.

Кейстън седна в креслото си с цвят на горчица и хладно изгледа Амблър.

— Просто искам да си наясно. Имаш по-малко от двадесет и четири часа да предотвратиш каквото и да е замислено от смъртоносните оперативни агенти на „Стратегически решения“ или на собствените ти обични „Консулски операции“, да отидеш до Швейцария, да проникнеш в силно охранявания конклав на глобалния елит и да идентифицираш убиеца, преди да направи хода си.

Амблър кимна.

— Е, нека ти кажа нещо. — Кейстън повдигна вежда. — Няма да е толкова лесно, колкото звучи.

Когато един крайпътен знак обозначи, че швейцарската граница лежи на тридесет километра разстояние, Амблър импулсивно се отклони от магистралата и свърна по малък селски път. Дали го следяха? Макар да не беше засякъл никакви очевидни признаци, елементарното благоразумие му диктуваше, че не може да си позволи да мине с взетата под наем кола през официалния граничен пункт.