Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър заговори разпалено, ядосано — онзи поток от думи в знак на протест, който обикновено не се съчетава с физическа агресия.

— Грешиш за Фентън, но си твърде сляп или твърде глупав да признаеш грешката си.

— Най-голямата грешка, която съм правил, беше да спася живота ти във Вани. — Имаше предвид района в северната част на Шри Ланка, където се намираше средището на терористите, наречени „Тамилски тигри“.

— Вярваш, че си спасил живота ми? Така ли си мислиш? Заради теб едва не ме убиха, проклет каубой!

— Глупости! — Кронос говореше тихо, но възмущението му беше очевидно. — Срещата беше капан. Там бяха десетина тамилски тигри, въоръжени до зъби. Въоръжени да те убият, Таркин.

Амблър си спомняше сцената отлично. След много седмици на преговори най-накрая беше уредил среща с така наречените „Черни тигри“, партизани, които действаха със самоубийствени бомбени атентати — техника, заимствана от тамилите. Таркин смяташе, че може да се отцепят някои фракции, както се беше случило със „Шин Фейн“; че терористите камикадзе могат да се изолират от по-широката гражданска борба. Конкретният бунтовнически лидер, с когото се срещаше, Арвалан, беше започнал да осъзнава безполезността на терора. Той и обкръжението му смятаха, че могат да привлекат и други, стига да им се предоставят определени ресурси. Таркин мислеше, че би могъл да е от помощ.

Кронос беше част от малък подкрепящ екип, за чието присъствие настояваха по-висшестоящите от Таркин в Отряда за политическа стабилизация. Противокуршумната жилетка на Таркин беше оборудвана с фиброоптична микрофонна система, която щеше да ги снабдява с аудиоматериал. Няколко минути след започване на срещата, както Таркин очакваше, Арвалан започна да се кара с американеца. Всеки подслушвач, който не е наясно със ситуацията, би си помислил, че Таркин е заплашван. Но по странно вдървеното изражение на мъжа Таркин виждаше, че това е само игра в името на неговите сподвижници. Той разиграваше театър. Таркин го знаеше.

Сетне внезапно сламената врата на колибата в джунглата рязко се отвори, а вътре се втурна Кронос и започна да стреля с автоматичното си оръжие. Друга пушка, без съмнение вдигната от някой под директното командване на Кронос, се промуши през задната врата и откри огън по събралите се официални представители на „Тамилските тигри“. За няколко секунди настъпи пълно кръвопролитие. Арвалан и повечето от обкръжението му лежаха мъртви; един от членовете на личната му свита беше успял да избяга в джунглата.

Таркин побесня от гняв. Всичките му усилия бяха провалени от действията на един вироглав и безразсъден оперативен агент. Всъщност положението беше още по-лошо — мълвата за касапницата щеше да се разпространи бързо сред терористите в региона. Над перспективата за по-нататъшни преговори и сътрудничество със Запада бяха надвиснали буреносни облаци. Нито един тигър нямаше да се съгласи отново на такава среща, последиците бяха опустошителни.

А Кронос стоеше насред масовото убийство, сияеше от гордост и със самодоволна усмивка отклоняваше въображаемите благодарности на Таркин. След това Таркин прибегна до нещо, което рядко правеше. Обади се на Уитфийлд, обясни й какво се беше случило, каза й, че Кронос е заплаха, човек, който трябва да бъде премахнат от оперативната работа незабавно, който трябва да бъде пенсиониран насила. Вместо това Уитфийлд преназначи Кронос на работа зад бюро, сред анализатори, на базата на това, че значителният му опит в практиката е много ценен в теоретичните разработки. Таркин разбираше каква логика го беше подтикнала към такова действие, но така и не прости на Кронос за първичните му импулси и самодоволния маниер.

— Ти беше твърде доволен от себе си, за да осъзнаеш какво си направил — каза Таркин. — Ти си истинска божа напаст. Затова те извадиха от оперативната работа.

— Явно имаш деменция — отвърна Кронос. — Трябваше да те оставя да умреш в бърлогата на тигрите. Както отбелязах, моя грешка. Но няма да я допусна два пъти.

— Мислиш, че си ми спасил кожата. Но истината е, че заради теб едва не ме убиха. Ти провали цялата операция. Ако не беше застрашена оперативната секретност, щеше да се изправиш срещу съдебно разследване. А тези нещастници получават заповеди от теб? — Трикът, знаеше Таркин, бе да продължава да говори дори и когато атакува.

Мислиш, че си заслужил — Таркин леко се извъртя назад — моята признателност? Това само доказва — с експлозивна сила той заби ръба на дланта си в гърлото на гиганта с квадратна челюст отляво — колко си елементарен.