Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Това беше прикритие, което щеше да бъде по-убедително преди десет-петнадесет минути, когато светлината все още беше достатъчна, за да се чете нормално. Жената имаше широко, мъжко лице, а силните й крака бяха прегънати в коляното по маниера на обучен оперативен агент. Той я видя да плъзва ръка в найлоновото си яке, сякаш за да се постопли. Всичките му съмнения изчезнаха.

За момента обаче не трябваше да се разкрива, че е разбрал. Вместо това той нарочно продължи да гледа право напред, докато влизаше в нейната ниша. Вървеше целеустремено, като че в другия край на помещението имаше нещо, което искаше да види. Когато минаваше покрай нея, той рязко се хвърли настрани, притисна с тялото си нейното и двамата тежко се стовариха на каменния под. Докато падаха, той опря дулото на беретата в гърлото й.

— Нито дума — каза й.

— Шибай се — изсъска тя през стиснатите си зъби. Още един земляк, значи. На широкото й лице се изписа гримаса на змия, готова да напада.

Той заби коляно в корема й и я остави без дъх. Яростта на лицето й до голяма степен беше насочена към самата нея, към провала й да предугади хода му. Таркин грабна книгата й — „Цветя на злото“, пишеше на кафявата й корица — и я отвори. Както очакваше, в страниците беше изрязана правоъгълна дупка, в която беше поставен миниатюрен радиотрансмитер.

— Кажи им, че си ме видяла — прошепна той. — Кажи им, че съм се скрил в подземната гробница на колумбария.

В очите й се четеше колебание и той продължи да я притиска.

— В противен случай трупът ти ще се присъедини към останалите. — Той притисна още по-силно дулото на пистолета в гърлото й и видя как тя се пречупва. — Ако се опиташ да направиш нещо, аз веднага ще разбера — предупреди я Таркин.

Тя натисна бутон на трансмитера.

— Съзвездие. Съзвездие осемдесет и седем.

Гробището беше разделено на деветдесет и няколко зони; параклисът се намираше в средата на зона осемдесет и седем. Таркин изпита облекчение, когато тя не се идентифицира като 87А или 87Е — усложнение, което би означавало, че в района й са разположени и други.

Той дръпна малката безжична слушалка от дясното й ухо и постави цветното пластмасово парченце в своето.

— Какво ще докладвате? — изпука металически глас в слушалката.

Той кимна на жената.

— Крие се в подземната гробница — каза тя. Той прошепна в ухото й.

— И е въоръжен.

— И е въоръжен — добави тя.

Те вече знаеха това; тази подробност щеше да направи доклада й по-достоверен. Таркин свали донякъде найлоновото яке на жената, обездвижвайки ръцете й.

От централната алея се разнесе глас.

— Мадмоазел? Il vous ennuie, ce mec ci? Този мъж притеснявали ви?

Добронамерен въпрос от случаен минувач. Таркин хвърли бърз поглед към мъжа. Той беше слаб, дългурест, с интелигентно изражение и вид на ученолюбив студент в някой местен университет. Впечатленията се оформяха за частица от секундата, знаеше Таркин, и за също толкова време се изтриваха от съзнанието и се заменяха с други. Той допря лице до това на жената и притисна устните си в нейните.

— Скъпа моя — извика той на английски. — Значи отговорът ти е да! Ще се омъжиш за мен? Ти ме направи най-щастливия човек! — Той повиши гласа си в нотки на възторг и радост, като я стискаше страстно. Нямаше значение дали французинът говореше английски; посланието беше достатъчно ясно.

— Извинете ме — почервенял каза мъжът, а после се обърна и се отдалечи.

Таркин избърса уста в ръкава си и насочи вниманието си към нещо като миниатюрно сандъче за инструменти, захванато за колана й. Той го свали, изблъсквайки ръцете й, докато тя се опитваше да го опази.

Позна я веднага — сгъваема картечница, известна като картечницата на „бизнесмена“. Смъртоносното оръжие беше разработено от проектантското бюро на КГБ в Тула и можеше да изстреля целия си заряд в един почти непрекъснат откос, досущ като гибелен лъч от олово. Това беше истинско чудо на миниатюризацията: предпазителят бе шарнирен; сгъването на оръжието се контролираше от пружинен зъбец. Беше дълго едва десет и половина инча, с магазин, който имаше капацитет от тридесет изстрела с деветмилиметрови куршуми. В ъгъла на заобления метален предмет имаше копче на пружина. Когато Таркин го натисна, едната част на металната обвивка увисна отзад и се превърна в приклад.

После без предупреждение той рязко я хвана за тила и дръпна главата й напред в съкрушителна хватка. Жената щеше да остане в безсъзнание няколко минути. Намести тялото и на мраморната пейка, като подпря главата й на стената, сякаш просто е задрямала. После свали връзките на обувките й и направи примка, която обикаляше левия й глезен, минаваше два пъти около стоманения спусък на картечницата, а накрая и около китките й. В момента, в който тя опиташе да се изправи, примката щеше да се затегне.