Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Кронос го погледна.

— Наистина ли вярваше, че ще ти се размине?

— Кое?

— Нещастен шибаняк. — Думите му неконтролируемо избухнаха. — Убийството на един велик човек не те прави по-значим. Ти все още си червей. И ще бъдеш размазан като червей.

Амблър надникна в черните дебри на очите на Кронос. Там проблясваше ярост, но имаше и друго — скръб, тъга.

— Кронос, какво се е случило? — сериозно попита Амблър.

— Ти уби Пол Фентън — пророни Кронос. — Въпросът е защо?

Фентън мъртъв? Мозъкът на Амблър се задвижи на бързи обороти.

— Чуй ме, Кронос — започна той. — Правиш голяма грешка.

Цялата тази среща, осъзна сега той, не беше нищо друго, освен смъртоносна клопка. Отмъщение, замислено от един почти полудял от скръб верен до гроб помощник.

— Не, проклет да си, ти ме слушай — прекъсна го Кронос. — Ще ми кажеш онова, което искам да знам. Ще го направиш по трудния или по лесния начин. Надявам се да е по трудния. — Лицето му се разкриви в мрачен отмъстителен садизъм.

Величествената гробница с четири колони на държавника и Наполеонов генерал Максимилиен Себастиен Фоа се отличаваше с масивна основа и изкусно изваяна статуя на обитателя си. За целите на Джо Ли обаче основната й привлекателна черта беше заостреният каменен покрив над широка, издадена плоча. Качен на покрива, скрит от любопитни погледи зад декоративния парапет, Джо Ли се протегна като котка и надникна през бинокъла си. Гледката се откриваше надалеч — гробницата беше едно от най-високите съоръжения наоколо, а сезонът беше превърнал повечето дървета и храсти в оголели скелети. Пушката му, модифицирана версия на снайпер КБЗ-95, беше с китайски дизайн и производство; амунициите 5.8В42мм, които използваше, бяха от типа, който се правеше единствено за китайските специални сили. Моделът „Норинко“ — разработен от Китайската северноиндустриална група — не беше просто прекопирай от руските прототипи, но и беше подобрен с течение на времето; куршумите имаха по-голяма проникваща сила и запазваха енергията си в по-дълъг участък от траекторията си. Джо Ли сам беше модифицирал допълнително оръжието, за да го направи по-мобилно, лесно за сгъване и скриване.

С мощния си бинокъл той огледа стегнатия възел от мъже около Таркин. Таркин беше демонстрирал забележителна способност да избягва трудни ситуации — с професионална безпристрастност Джо Ли трябваше да му го признае. Но той беше смъртен. От плът и кръв. По всяка вероятност преди залез-слънце на показ щеше да се изложи доста плът и кръв.

Последната връзка на Джо Ли с Пекин беше незадоволителна. Началникът му ставаше нетърпелив; в миналото Джо Ли винаги постигаше ефикасни резултати. Не беше свикнал да дава обяснения за забавяне. Още по-рядко му се случваха усложнения, които съпътстваха настоящото му назначение. Но Джо Ли не беше само мускули, изпълняващи безропотно команди; той имаше собствена глава. Той събираше и предоставяше информация. Имаше силно развито умение за преценка. Не беше просто спусък. Таркин беше твърде страховита мишена за един прост стрелец, а залогът беше твърде, твърде голям, за да се допускат грешки.

Но въпреки всичко значението на успеха в този конкретен случай се оказваше нееднозначно.

Той отново погледна през бинокъла, а фокусът електронно се настрои на максимална чистота точно в центъра на кръстчето.

— Просто съм любопитен. Колко „сътрудници“ имаш? — попита Амблър.

— Точно тринадесет — отвърна Кронос.

— Мрежово разпределение — каза Амблър по-скоро на себе си. Това беше стандартна конфигурация в ОПС, с която и двамата с Кронос имаха богат опит. Всеки агент беше свързан — визуално, слухово или електронно — с поне двама други. Малък брой агенти имаха свръзка с отдалечен пост. Многобройните пътеки осигуряваха координирана реакция дори и ако някой от участниците бъдеше изваден от строя. Старомодната йерархична структура на командване и контрол от горе на долу беше уязвима на обезглавяване. Мрежовата система правеше това невъзможно.

— Не е лошо като организация в последната минута — отбеляза Амблър, искрено впечатлен.

— Групата за стратегически решения разполага с ресурси навсякъде — заяви Кронос. — Завещанието на Фентън. Всички бихме дали живота си за него. Това е нещо, което хора като теб никога няма да проумеят.

— Хора като мен? — Предпазливо, уж нехайно, Амблър направи крачка назад. Най-добрите му шансове за бягство се криеха във върха на триъгълника — да накара другите трима мъже да се подредят в права линия. Той изписа на лицето си израз на примирение и хвърли поглед към мъжа от лявата си страна. Мъжът гледаше Кронос, получаваше сигнали от водача. Самият авторитет на Кронос трябваше да се използва срещу него.