Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Той не се озова на уточненото място веднага; вместо това обходи пътеките, които го заобикаляха. Дървета имаше в изобилие, но клоните им бяха голи и не предполагаха никакво прикритие. Пък и Фентън сигурно беше разположил „пазачи“ зад по-големите паметници. Възможно бе и да са в цивилни дрехи, пръснати сред туристите и посетителите, каквито също имаше в излишък.

Амблър се приближи към една пейка от зелени емайлирани стоманени плоскости и с нехайно движение пъхна черната си раница под нея. Отдалечи се и зае наблюдателен пост на отсрещната диагонална пътека, като се скри зад един от по-големите мемориални камъни. После се шмугна в кабинка със знак WC, свали якето си и облече пуловер. Отново излезе навън, чевръсто пристъпи зад кабинката и спря зад десетфутов каменен мемориал на някой си Габриел Люли, откъдето можеше да наблюдава, без да бъде забелязан.

След малко повече от минута наблизо мина младеж, облечен в дънки, кафяво кожено яке и черна тениска. Той седна на пейката и се прозя, а после поднови уж безцелната си разходка, но Амблър видя, че раницата е изчезнала.

Младият мъж с коженото яке беше един от наблюдателите и беше постъпил точно така, както Амблър предвиждаше. Значи бяха забелязали как Амблър оставя раницата под пейката и в намерението си да разберат защо бяха изпратили човек да я прибере.

Всъщност раницата беше пълна с птичи семена. Това беше професионален жаргон — „птичи семена“ се наричаше нещо, което нямаше истинска стойност и можеше да бъде използвано за привличане на вниманието на вражески агенти. Те щяха да установят измамата веднага щом отвореха раницата и откриеха торбата със слънчогледови семки и просо.

Междувременно обаче Амблър беше идентифицирал един от часовоите — един от наблюдателите. Щеше да проследи младежа и да види дали той няма да го отведе при други.

Амблър пое по друга калдъръмена пътека, сега облечен в джинси, сив пуловер и очила с рогови рамки, чиито стъкла нямаха диоптър. Другите му дрехи бяха плътно сгънати в малка найлонова торбичка с цип, която носеше през рамото си. Беше неузнаваем.

Или поне така се надяваше.

Вървеше на двадесет стъпки зад наблюдателя, без да изостава, и го последва през малък площад, където се събираха различни посетители — екскурзианти, туристи, историци, дори местни. Младият мъж с коженото яке и черната тениска вървеше с тренирано нехайна походка. Той се огледа наляво и надясно; малко хора, дори и професионалисти, щяха да забележат почти неуловимите погледи, които си размени с високата жена от лявата му страна и дребния мъж отдясно. Но Амблър не ги пропусна. Те също бяха наблюдатели. Амблър тайно огледа високата жена. Тя имаше кафява коса, подстригана късо, и носеше подплатено дънково яке. Като много други в гробището, тя също носеше голям блок за рисуване и черен пастел, подготвена за преписване на надписи от надгробни камъни. Но той с един поглед разбра, че тя се преструва; очите й се стрелкаха непрекъснато настрани, съсредоточени върху заобикалящата я среда, но не и върху гравирания паметник пред нея.

Същото беше и със слабоватия на вид мъж, чиято дълга тъмна коса беше сресана на път по средата, а краищата и изглеждаха мазни, почти сплъстени. Той също беше наблюдател. Носеше слушалки и поклащаше глава, сякаш под влияние на музикален ритъм. Амблър знаеше, че това, което слуша, е всичко друго, но не и музика. Чрез прикритото радиоустройство му предаваха инструкции непрекъснато, а жената с кафявата коса следваше действията му. Докато се придвижваше към следващия мемориален площад, Амблър усети как тилът му започна неприятно да изтръпва.

Имаше още от тях.

Най-вече го почувства. Почувства го в прекалено напрегнатия поглед на случаен минувач — поглед, който той отклони твърде рязко. Привидно нехайният поглед, който се задържаше твърде дълго или се отместваше твърде бързо. Почувства го в мимолетната размяна на кимвания между двама души, които имаха твърде различен житейски вид и не би трябвало да се познават.

Имаше усещането, че върви сред хора, които бяха свързани чрез невидими нишки, манипулирани от невидим кукловод.

По кожата на Амблър запълзяха тръпки. Той не беше изненадан от цивилно облечените оперативни агенти; предпазните мерки бяха задължителни при работата с толкова високопоставен правителствен служител като заместник-секретар Уитфийлд.

Но разположението на персонала, което беше засякъл, беше изцяло нередно; нередно за типа среща, която му беше обещана. От една страна, бяха твърде много на едно място. Изградената мрежа беше твърде изпипана. Хората стояха в незащитни позиции, сякаш бяха разположени за бързо реагиране. Схемите, които виждаше, му бяха достатъчно познати; като агент на Отряда за политическа стабилизация той понякога беше разпореждал такова разгръщане и това неизменно беше при подготовка на агресивни действия — похищение или убийство.