Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Норис отдавна си беше направил заключения, че тя просто обича да си представя работата си — която до голяма степен включваше седене зад компютър и вдигане на телефона — като не по-малко рискована от изпълнението на служебния дълг на един морски пехотинец.

— Благодаря ти, Бренда — сърдечно отвърна младши заместник-директорът. — Възнамерявам да бъде такова.

— И да не изгорите на слънцето — предупреди го секретарката с непогрешимия си инстинкт към идентифициране на тъмните страни на всички ситуации. — Те там дори имат малки чадърчета, за да предпазват напитките си от слънчеви изгаряния. Лъчите са силни. Влязох в интернет и проверих прогнозата за времето в Сейнт Джон и Вирджинските острови. Очаква се небето да бъде съвършено ясно.

— Точно както и ние бихме искали.

— Двамата с Джошуа ходихме в Сейнт Кроикс една година. — Тя произнесе френското наименование грешно. — Той така изгоря още първия ден, че мажеше ментова паста за зъби по цялото си лице, за да се охлади. Представяте ли си?

— Предпочитам да не го правя, ако за теб няма значение. — Норис набързо обмисли дали да си вземе допълнителни амуниции, но реши да не го прави. Един малко известен факт за него бе, че има отличен мерник.

Бренда се изкикоти.

— Предупреденият предварително е въоръжен предварително, нали? Но Сейнт Джон сигурно отговаря точно на лекарското предписание. Синьо небе, синьо море, бял пясък. И току-що проверих, колата ви е тук, чака ви на изход 2А с багажа ви. По това време на деня до летището едва ли ще е повече от половин час. Пожелавам ви приятно плаване.

Тя беше права — при всичката си бъбривост и самовнушени заболявания, тя всъщност беше доста ефективна — но Кал Норис си беше предвидил доста време на летището. Дори и при изрядна документация чекирането на оръжие можеше да отнеме време. Добре поне, че опашката за бизнес класата се движеше бързо.

— Добър ден — поздрави го летищният служител зад гишето с дежурната си усмивка. — За къде сме се запътили днес?

Норис подаде билета си.

— Цюрих — каза той.

— Обзалагам се, че ще карате ски. — Чиновникът погледна паспорта и билета на Норис, преди да подпечата бордната му карта.

Норис крадешком погледна часовника си.

— Какво друго?

Докато наблюдаваше как вятърът помита улицата пред музея „Армандие“, Амблър усети вибрирането на телефона в джоба на палтото си. Сигурно беше съобщение от Фентън или някой от неговите хора, от които беше получил устройството. Той бързо прегледа малкия екран. Един от заместниците на Фентън го канеше на среща същата вечер — среща навън в това време. Докато прибираше телефона в джоба си, Амблър усети слабо безпокойство.

— Къде? — попита Лоръл.

— „Пер Лашез“ — отвърна агентът. — Не е най-творческото място за среща, но разбирам какви са предимствата му. А и Фентън не обича да използва едно и също място два пъти.

— Това ме тревожи — каза Лоръл. — Не ми харесва как звучи.

— Защото е гробище? Можеше да бъде и лунапарк, достатъчно оживен район е. Повярвай ми, знам какво правя.

— Иска ми се да споделя увереността ти — каза Кейстън. — Фентън е непредсказуем. Цялата му уговорка с федералното правителство прилича на кутия с червеи. Накарах офиса си да му хвърли един поглед и се оказа, че всичко е заровено под някакъв неопределен претекст. Покритие на високо ниво, нещо, в което не бих могъл да проникна, докато съм тук. Но бих искал да прегледам онези проклети цифри. Обзалагам се, че ще открия нередности. — Той примигна. — А що се отнася до среща на „Пер Лашез“ с хора от този тип? Това минава отвъд категорията на риска и навлиза в тъмните владения на несигурността.

— За Бога, Кейстън, аз вече живея в тъмните владения на несигурността — ядоса се Амблър. — Или не си забелязал?

Лоръл протегна ръка към него.

— Просто искам да внимаваш. Все още не знаеш какво са замислили тези хора.

— Ще внимавам. Но усещам, че вече сме по-близо.

— По-близо към откритието какво са ти причинили?

— Да — каза Амблър. — И по-близо към откритието какво са планирали за останалата част от света.

— Пази се, Хал. — Хвърляйки страничен поглед към Кейстън, тя се наведе напред и прошепна в ухото на Амблър: — Наистина нямам добро чувство за това.

— Трябва да предадем съобщението на президента Лю — каза Уан Цай. Ужасът в очите му беше допълнително подсилен от дебелите стъкла на очилата.

— Ами ако смъртта на другаря Чао наистина е случайна? — попита Ли Пей. Двамата се бяха събрали в офиса на Уан Цай в правителството. — Ако наистина е така?