Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Аз съм Клей — отвърна счетоводителят. — На вашите услуги. Приятно ми е да се запознаем, Лоръл.

— Хал ми каза, че посещавате Франция за пръв път. Аз също, можете ли да повярвате.

— За пръв път и ако имам късмет, за последен — оплака се Кейстън. — Мразя тази страна. В хотела завъртях крана, които уж беше обозначен за студена вода, и практически се попарих. Кълна се, че чувам как петдесет милиона французи се смеят.

— Петдесет милиона французи не могат да грешат — тържествено изтъкна Лоръл. — Нали така казват?

— Петдесет милиона французи — отвърна Кейстън с укорителен поглед — могат да грешат по петдесет милиона начина.

— Но кой ще седне да ти брои — обади се Амблър, докато оглеждаше лицата на новите пешеходци по улицата. Той погледна вестника, който Лоръл си беше купила за прикритие. „Льо Монд дипломатик“ . На първа страница имаше статия от някой си Бертран Луи-Кон, очевидно известен интелектуалец. Амблър набързо я прегледа; беше по повод Световния икономически форум в Давос, но съдържанието приличаше на повърхностно обобщение на настоящата икономическа конюнктура. Имаше нещо за „уникалната идея“, която според Луи-Кон можела да бъде определена от враговете си като „la projection idéologique des intérêst financiers de la capital mondial“ — идеологическа проекция на финансовите интереси на глобалния капитал — или „l’hégémonie des riches “, хегемония на богатите. Статията продължаваше и продължаваше, предъвквайки лявата критика за „ортодоксалната либерализация“, без нито да я налага, нито да я отрича. Цялото есе приличаше на някаква изчанчено стилизирана дейност, интелектуално кабуки 16 16 Вид популярен японски театър. — Б.пр. .

— Какво пише? — попита Лоръл, сочейки статията.

— За някаква среща на глобалните титани в Давос. Световния икономически форум.

— Аха. А авторът против ли е, или е за?

— По дяволите, ако мога да разбера — каза Амблър.

— Веднъж бях там — намеси се счетоводителят. — Световният икономически форум прояви интерес към експертизата ми за някаква работна група по пране на пари. Те са като разпиляна шепа хора, които всъщност знаят за какво говорят. Приличат на зеленината в аранжиран букет цветя.

Амблър отново надникна през прозореца, за да се увери, че наоколо не се мярка подозрително лице.

— Вижте какво. Писна ми да си играя на слепец. Знаем, че има някаква закономерност, прогресия или поредица, както ти каза. Но този път трябва да знам следващата стъпка напред във времето.

— Асистентът ми полага усилия да получи повече информация от Обединени разузнавателни ресурси — каза Кейстън. — Мисля, че трябва да изчакаме и да видим какво ще открие.

Амблър го изгледа сурово.

— Ти си тук само за да се возиш, Кейстън. Нищо повече. Както казах, това не е твоят свят.

У Дзингу говореше тихо, но знаеше, че умее да накара другите да го слушат. Кариерата му в Министерство на държавната сигурност му бе изградила репутация на трезв анализатор, нито прекомерен оптимист, нито паникьор. Единствено президентът Лю Ан оставаше глух за съветите му. Нищо чудно, че мускулите по тесните рамене на У се бяха свили от напрежение.

Той легна по корем на тясната тапицирана маса и се подготви за редовния масаж, на който се наслаждаваше два пъти в седмицата, опитвайки се да пропъди стреса от ума си.

— Мускулите ви са толкова напрегнати — каза масажистката, а гъвкавите й пръсти започнаха да обработват плътта на раменете му.

Гласът й беше непознат — това не беше обичайната му масажистка. Той изви глава и погледна заместничката.

— Къде е Мей?

— Мей не се чувства добре днес, сър. Аз съм Джън. Нали няма проблем?

Джън беше дори по-красива от Мей, а хватката й беше силна и уверена. У доволно кимна. Елитният и изключителен спа център „Каспара“, съвсем наскоро отворен в Пекин, наемаше само най-добрите. Той отново се обърна, постави глава в отвора на масата и се заслуша в успокоителния звук на бълбукаща вода и нежната песен на гуджън 17 17 Китайски музикален инструмент. — Б.пр. .

— Отлично — измърмори той. — За спокойствието на кораба човек трябва да успокои бурното море.

— Това е нашият специалитет, сър — мило отвърна Джън. — Толкова напрегнати мускули, сигурно носите товара на много отговорности върху плещите си.

— Много — измърмори У.

— Но аз знам как да ви помогна, сър.

— Оставям се в твоите ръце.

Красивата масажистка започна да прилага акупресура върху ходилата му и той усети как някаква лекота изпълва тялото му. Съветникът по сигурността беше така унесен, че когато под нокътя на един от пръстите на левия му крак беше вкарана игла на спринцовка, въпреки острата болка поне в началото мозъкът му не успя да реагира. А сетне, секунди по-късно, тялото му бе обзето от вълна на пълна релаксация, от прилив на вцепенение. В следващите няколко мига той можеше само замаяно да разсъждава над разликата между релаксация и парализа. Чувстваше се мъртъв за света.