Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър си спомни онова, което различни хора, свързани с Групата за стратегически решения, му бяха казали. От тяхна перспектива той беше специален.

— Пол Фентън ми каза, че за тях съм магьосник, защото съм „изтрил“ самоличността си.

— Докато в действителност ти си бил „изтрит“ от други, ако държиш да го наричаш по този начин. Но това предполага, че са имали специална нужда от агент, който не може да бъде идентифициран. И не кой да е агент. Агент с особени умения, агент с феноменално усъвършенствани сетива за засичане на емоциите. Ходещ детектор на лъжата.

— Фентън разполагаше с досието ми от ОПС или поне с част от него. Не знаеше името ми, истинското ми име, но познаваше назначенията ми, какво съм правил, къде съм бил.

— Значи ще вземем предвид и този фактор. Имаме присъщите ти характеристики, имаме и историческите — кой си ти и какво си правил. Или едното, или и двете могат да бъдат уместни.

— Не искаш да скачаш към прибързани заключения, а? Кейстън уморено се усмихна. Погледът му се плъзна по картина, изобразяваща свеж простор от зелени хълмове с живописно разпръснати сред тях петнисти крави и слънчево руса доячка, понесла ведро с блажено изражение.

— Знаеш ли старата история за икономиста, физика и математика, които пътували из Шотландия? Видели кафява крава през прозореца и икономистът казал: „Колко очарователно е, че в Шотландия всички крави са кафяви.“ Физикът казал: „Опасявам се, че генерализираш фактите. Знаем само, че някои крави в Шотландия са кафяви.“ Накрая математикът казал: „Отново сбъркахте. Произволно тълкувате фактите. Логически, единственото възможно заключение е, че в Шотландия съществува поне една крава и поне едната й половина е кафява.“

Амблър примигна.

— Сбърках, като казах, че си от онези, които пристигат на мястото на престрелката навреме, за да съберат празните гилзи. Всъщност ти си човекът, който хиляда години по-късно изравя гилзите от археологическа разкопка.

— Просто се опитвам да те накарам да потърсиш закономерности. Защото е факт, че тук има закономерност. Чанхуа. Монреал. А сега Париж, инцидентът Дешен.

— Чанхуа… Опитах се да го спра. Твърде късно, но се опитах.

— Но се провали. И беше там.

— Което означава?

— Което означава, че има сигурни фотографски доказателства за присъствието ти. Не можеш да направиш големи изводи от една-единствена кафява крава. Но три кафяви крави в редица? Ето тук действат законите на вероятността. Въпросът е защо са искали теб. И за какво наистина са те искали? Чанхуа. Монреал. Париж. Това не е само върволица от събития, Амблър. Това е поредица.

— Чудесно — сприхаво отвърна Амблър. Твърде отопленият музей го караше да се изпотява. — Това е поредица. Но какво означава?

— Означава, че трябва да се обърнем към математиката. Нула, едно, едно, две, три, пет, осем, тринадесет, двадесет и едно, тридесет и четири, петдесет и пет — това е поредицата на Фибоначи. Едно дете може да погледне тази числа и да не види никаква закономерност. Но закономерност има и тя е очебийна. Всяко число в редицата е сума от предхождащите две. Всяка серия е такава, независимо колко случайна изглежда. Има закономерности, правила, алгоритми и те въвеждат ред в привидния хаос. Ето от това се нуждаем тук. Трябва да разберем как всяко събитие е свързано с предходното, защото тогава ще знаем какво ще бъде следващото. — Кейстън изглеждаше много сериозен. — Но пък бихме могли и да изчакаме следващото събитие да се случи. Това може да изясни нещата. Всички индикации, с които разполагаме, сочат, че скоро ще видим накъде води всичко това.

— Когато вероятно вече ще бъде твърде късно — изръмжа Амблър. — Значи е прогресия. Което в общи линии означава, че нямаме никаква представа каква е логиката.

— Което в общи линии означава, че трябва да я открием. — Кейстън му хвърли мрачен поглед. — Ако бях суеверен, щях да кажа, че носиш лош късмет.

— Късметът се променя. Счетоводителят примигна.

— Истинските поредици не се променят. Не и ако сам не ги промениш.

Ейдриън Чои си играеше с обицата на ухото си, седнал на бюрото на шефа си. Усещането да седи там беше приятно, а и нямаше да си навлече неприятности. Така или иначе почти никой не минаваше оттук — коридорът, където беше кабинетът на Кейстън, се намираше встрани от обичайния маршрут. Истински офисен Сибир. Ейдриън отново се обади по телефона.

Кейстън беше пощурял, опитвайки се да докопа досиетата на персонала от остров Париш, и когато Ейдриън го попита как да разчита на успех там, където самият Кейстън се е провалил, Кейстън спомена нещо за личен чар. Ейдриън нямаше неговия авторитет, но съществуваха и неофициални пътеки. Той се усмихна с най-слънчевата си усмивка и се обади на една от асистентките в Обединения център на медицинските заведения, служител на неговото ниво. Кейстън разговаря с шефа, но безрезултатно. Недоволстваше, протестираше и се караше. Ейдриън щеше да изпробва друг поход.