Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Както и думите от доклада на Джо Ли. Кой още знаеше за това? Младият мъж, който му го беше предал, Шън Уан, тази сутрин беше бодър и енергичен както всяка сутрин. В началото другарят Чао беше предпазлив с него. Той се водеше взет „назаем“ от Народната армия за освобождение — такава беше терминологията, но тя заблуждаваше. За да се поощрява развитието на обща правителствена култура — или в същия смисъл да не се насърчава развитието на разделение между ведомствата, — НАО прехвърляше младши служители към цивилните клонове на правителството. Уловката беше, че човек не можеше да откаже назначението на такъв „сътрудник“, без да предизвика сериозно недоволство. Така един млад кадър на НАО трябваше да прекара година като стажант в централния офис на Министерството на държавната сигурност. На свой ред МДС изпращаше свой служител в НАО, но всеобщият консенсус беше, че сделката е в полза на НАО.

Подозренията в МДС, разбира се, бяха, че стажантът от армията ще докладва всичко на своите военни господари. Шън Уан беше известен като протеже на генерал Лам, на когото Чао гледаше с явна неприязън. Но въпреки първоначалните съмнения на Чао младежът му допадна. Беше неуморен, трудолюбив, едва ли беше по-възрастен от двадесет и пет и изглеждаше истински идеалист, какъвто Чао беше навремето.

Шън Уан се появи на прага и дискретно прочисти гърло.

— Ако извините предположението ми, изглеждате доста угрижен.

Чао вдигна поглед към трудолюбивия стажант. Дали и той не беше прочел комюникето? Но изражението му беше така безоблачно, че изглеждаше невъзможно той да е виновен за такова нещо.

— Нещата от край време са сложни — отвърна Чао. — А тази сутрин се усложниха още повече.

Шън Уан наведе глава и остана безмълвен за миг.

— Работите толкова усърдно — каза той. — Мисля, че сте най-трудолюбивият човек, когото познавам.

Чао безсилно се усмихна.

— А ти си на път да задминеш наставника си.

— Няма как да знам усложненията на държавните въпроси, които ви натоварват. Но знам, че раменете ви са по-широки от всеки товар. — Той се позоваваше на старата поговорка, а уверенията му спряха точно на ръба на ласкателството.

— Да се надяваме.

— Другарят Чао спомня ли си срещата по обяд? Чао разсеяно се усмихна.

— Ще трябва да ми припомниш.

Шън Уан погледна дневния график на Чао.

— Обедно тържество в чест на Героите на народа. В „Пенинсюла Палас“.

— В такъв случай по-добре да тръгвам — каза Чао. Нямаше нужда да се оплаква гласно от невъзможния трафик на града. Дори най-краткото пътуване отнемаше порядъчно време. Освен това човек с поста на Чао не можеше да си позволи да пътува без защитата на бронирана кола и специално обучен шофьор.

Няколко минути по-късно, докато се качваше на задната седалка на черната си лимузина, Чао се замисли за впечатляващата проницателност и любезните маниери на Шън Уан. Чао се гордееше с това, че разпознава потенциала и вярваше, че този младеж го очаква бляскаво бъдеще.

След десет минути в поредното задръстване седанът най-сетне набра скорост по един мост.

На няколкостотин фута в отсрещното платно се виждаше огромен жълт булдозер. Някакъв ремонт на пътя, помисли си Чао, който допринасяше за непоносимостта на трафика. Колко жалко, че не са могли да го отложат за по-подходящ час от деня. Поне беше в отсрещното платно.

— Трафикът не е толкова лош в нашата посока, а? — каза шофьорът на другаря Чао.

Директорът на МДС не успя да отвърне. Вместо това от гърлото му се изтръгна вик от смазващия удар — така внезапен и неочакван. Огромният булдозер, чието гигантско стоманено гребло висеше ниско до земята, беше навлязъл в тяхното платно, а седанът се оказа притиснат от двете страни от останалите автомобили. Предното стъкло се пръсна в остри шрапнели, пронизващи очи и артерии; метал изхрущя в метал, а ламарините се огънаха и натрошиха едни в други, когато колата се отдели от земята, повдигната от стоманеното гребло. Булдозерът смаза седана върху предпазните перила и продължи да го избутва, докато накрая той се прекатури и сгромоляса върху обширната бетонна площадка отдолу, където избухна в пламъци.

Високо в невидимата кабинка шофьорът на булдозера се обади по мобилния си телефон.

— Почистването е изпълнено — каза шофьорът с грубия диалект на северните провинции.

— Благодаря — отвърна му Шън Уан. Като се имаше предвид нарастващият брой на пътните инциденти в Пекин напоследък, смъртта на моста щеше да е стъписваща, но не и напълно изненадваща. — Генералът ще бъде доволен.