Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

С рязко движение Амблър изрита вратата на стаята и я затвори.

— Знам какво си мислиш — дишаше тежко Кейстън. Той трепереше от страх, а бледото му лице сега беше бяло като чаршаф. — Но повярвай ми, аз нямам нищо общо.

— Нямаш и не си имал — казал Амблър. — Знам. Някой от свалените файлове сигурно е задействал аларма. Комуникационният идентификатор е издал точното местонахождение. Както ти изтъкна, очаквало се е мястото да е необитаемо.

— И сега какво?

— Никак не е хубаво. Имаме работа с професионалисти. Въоръжени с „Хеклер и Кох“ Г36. Имаш ли някаква представа какво означава това?

— „Хеклер и Кох“ Г36 — повтори Кейстън, като бързо примигваше. — При поръчки над хиляда броя плащаме договорена единична цена от осемстотин и четиридесет и пет долара. Неамортизационните разходи по патронни пълнители обаче…

— „Хеклер и Кох“ Г36 със заглушител — прекъсна го Амблър. Тези типове са проклет отряд за прочистване.

Взрив от куршуми надупчи горната половина на вратата и изпълни въздуха с трески и миризма на обгоряло дърво. Вратата нямаше да издържи още дълго.

Амблър скочи и изгаси осветлението, преди отново да се просне на пода.

Защо беше още жив?

Защото бяха двама. Инфрачервените сензори им бяха осигурили тази информация. Не бяха застреляли Амблър, защото не бяха способни да потвърдят, че това е Амблър. Идентифицирай, после ликвидирай — такава беше обичайната заповед. Инструкциите им не покриваха присъствието на втори човек.

— Нямаме с какво да ги отблъснем — каза Кейстън. — Трябва да се предадем.

Нов откос проби голяма дупка във вратата — шумна щета от пушка със заглушител.

Амблър знаеше какво ще последва. Командосите щяха да се приближат до отвора, който бяха направили във вратата, и после да насочат пушките си към двамата мъже; това щеше да им даде достатъчно време да идентифицират целта си.

Разполагаше с броени секунди да ги отклони от плана им.

Единственото оръжие на Амблър беше малкият глок — напълно безполезно срещу щурмовите пушки, воден пистолет срещу тяхната канонадна мощ. Той нямаше оптичен мерник, беше неточен на всяка реална дистанция, а малокалибрените му куршуми нямаше да пробият олекотените противокуршумни жилетки на командосите. В тази ситуация той не предлагаше абсолютно никаква защита.

Преразглеждай и импровизирай.

— Всъщност има нещо, което би могъл да използваш — тихо каза Амблър на измъчения счетоводител.

— Не мисля. Дистанционното не работи срещу тези. Вече опитах с бутона за пауза.

— Онова, което имаш, е заложник.

— Ти си луд.

— Мълчи и ме слушай — прошепна Амблър. — Трябва да изкрещиш с пълен глас, че имаш заложник и ще го застреляш, ако направят още една крачка. Веднага.

— Не мога да го направя.

— Можеш и ще го направиш. Веднага.

Кейстън приличаше на смъртник, но кимна и си пое дълбоко дъх.

— Имам заложник — изкрещя той към стрелците с изненадващо твърд глас. — Ако направите още една крачка, ще го застрелям.

След няколко секунди тишина последва едва доловима размяна на думи между командосите.

Амблър извади малкия си пистолет от кобура и го пъхна в ръката на счетоводителя.

— Дръж го опрян в тила ми, разбра ли.

— Лесно ти е да го кажеш — оплака се Кейстън. — Нали аз съм онзи, когото ще застрелят.

— Трябва просто да ми се довериш. Досега се справяш чудесно.

Въпреки тревогата и объркването на Кейстън Амблър усети, че той се чувства малко по-уверен.

— Ще използваш тялото ми като щит — каза Амблър. — Трябва да не им позволяваш да те видят. Това означава да ме държиш между тях и себе си през цялото време. Ще ти помагам, но трябва да разбереш маневрата.

— Но нали ти си този, когото търсят? В това няма никакъв смисъл.

— Просто ми се довери — повтори Амблър. Щеше да му отнеме твърде дълго време да обясни метода в очевидната лудост. Заложниците винаги объркваха мисии като тази. Насред такава напрегната операция никой нямаше да разсъждава върху самоличността на заложника и похитителя. Нямаше значение дали на стрелците беше предоставена добра фотография заедно със заповедите; те не разглеждаха спокойно лица край осветена маса. Те бяха мъже с пушки, мъже, напомпани с адреналин, опитващи се да изпълнят заповедите си без грешка, която да провали кариерата им. Да оставят заложника да умре би била такава грешка. Разигралата се сцена със заложник и похитител се представяше пред тях като ярък, реален факт и щеше да засенчи другите им съображения, подробностите като цвят на косата и височина.