Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър потръпна; опита се да си спомни други случаи, в които беше виждал лица, излъчващи такава самоувереност и жар. Ликовете, които му се явиха, не вдъхваха успокоение: д-р Абимаел Гусман, смъртоносният основател на перуанските терористи „Сияйна пътека“, беше единият. Давид Кореш, самозваният лъжемесия от „Клонка Давидова“, беше другият. Но Палмър излъчваше някакво очарование, някаква духовна изтънченост, която го отличаваше от такива очевидни фанатици, и това го правеше дори по-опасен.

— Отново и отново нашите тъй наречени „китайски ръце“ прочетоха погрешно зелените чаени листенца. Всеки тук ще си спомни широко разпространеното недоволство в Китай, когато посолството му в Белград беше бомбардирано по време на американски въздушен удар. Милиони китайски граждани отказаха да повярват, че е било случаен инцидент. Във Вашингтон имаше много протести. Възраждането на антиамериканизма беше широко заклеймено. Експертите така и не научиха мъдростта на онова, което китайският пророк Чун-уън Хан нарече просто чунсин или „двойственост“. Всъщност процъфтяването на ксенофобията можеше да се окаже полезно за Америка. Всичко, което забавя интеграцията на Китай в международната общност, ще сложи спирачки на двигателите на растежа му. Един скептик би заявил, че такова развитие е полезно за Америка и полезно за света. Тъй като аз съм безпристрастен и обективен учен, не е моя работа да поддържам едно или друго мнение. Но ако сме стигнали до кръстопът, вероятно поне бих могъл да насоча вниманието ни към онова, което лежи в края на всяка пътека. Конфликтът с Китай е неизбежен. Онова, което не е неизбежно, е дали ще загубим. Това ще зависи от нашия избор, от избор, който трябва да направим още днес.

Клей Кейстън клекна и написа няколко команди на клавиатурата, докато не пусна нов видеоклип. Този запис беше по-лош, очевидно копиран от телевизионно предаване от преди няколко години.

— Тук ще го чуеш да пее друга песен — каза Кейстън. — Разбира се, конференцията на Центъра за стратегически проучвания беше закрито събитие, там Палмър говори предимно пред последователи. Телевизионното предаване е компилация, направена от друга консултантска групировка, илюстрираща разнообразни мнения. Може да е решил да се представи с друго лице.

Сред петимата китаисти Ащън Палмър се отличаваше с изражение на ледена невъзмутимост; високото му чело и ясен сив поглед излъчваха интелигентност и дълбокомислие.

Клипът започна с въпрос, зададен от млад дългурест мъж от публиката, с гъста брада и дебели стъкла на очилата.

— Професор Палмър, смятате ли, че американската политика към Китай е недостатъчно резервирана, недостатъчно съответстваща на собствените ни национални интереси? Защото много хора в Държавния департамент биха нарекли възхода на президента Лю Ан велик успех и биха го отдали на политиката си на „конструктивна ангажираност“. Когато камерата се върна на Палмър, той се усмихваше.

— И това е така до голяма степен. Лю Ан е невероятно интересен политик. Силно се надявам, че именно той ще представлява бъдещето.

Палмър отново се усмихна, показвайки белите си равни зъби. Въпреки гладкото изказване и лекия маниер Амблър усети ледена тръпка — докато оглеждаше лицето на Палмър, той засече — не, той просто видя — абсолютно и кипящо отвращение и враждебност към държавника, за когото ставаше въпрос. В момента, в който Палмър произнесе името на Лю Ан, по лицето му пробяга изражение, което напълно оборваше думите му.

— … Затова мога единствено да изразя искрената си надежда, че доминиращите в Държавния департамент са прави — каза в заключение Палмър. — Така или иначе трябва да работим с него.

Кейстън изръмжа.

— И тук звучи напълно благовидно. Труден е за улавяне.

Сега беше ред на Амблър да поработи с клавиатурата. Видеософтуерът разполагаше с опция, която даваше възможността записът да се превърта напред или назад, затова той върна обратно момента, в който Ащън Палмър произнасяше името на китайския президент. После Амблър пусна записа да върви кадър по кадър. Ето тук. В микропаузата между двете части на името на китаеца лицето на Палмър придоби коренно различен вид. Очите бяха присвити, ъгълчетата на устата нацупени, ноздрите разширени това е лице, изразяващо гняв и отвращение. В следващия кадър то беше изчезнало, заменено от изкуствен израз на усмихнато одобрение.

— Исусе Христе — ахна Кейстън. Амблър не каза нищо. Кейстън поклати глава.