Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Откъде знаеш, че мястото е необитаемо?

— Защото договорът изтича в края на този месец и няма да го подновяваме. И защото сме предвидили средства за почистващия екип, който ще пристигне следващата седмица. Следователно сега е празно, но все още оборудвано. Прегледах реквизита, свързан с Париж, преди да тръгна. Затова мога да ти кажа, че средномесечният разход за помещенията на улица „Бушардон“ за последните четиридесет и осем месеца, приравнен в долари, възлиза на две хиляди осемстотин и тридесет долара. Различно вариращи такси включват, в намаляващ порядък, разходи за телекомуникации, които на свой ред варират от…

— Добре, спри. Вече ми е ясно.

Сградата на улица „Бушардон“ изглеждаше странно пуста, каменната й фасада беше покрита с мъх и сажди, прозорците бяха мръсни, а черната метална решетка на входа — олющена и овехтяла. Близката улична лампа примигваше и жужеше.

— Как ще влезем? — попита Амблър.

— Това не е по моята част — обиди се Кейстън. — Да не очакваш аз да върша всичко? Ти си проклетият оперативен агент. Така че действай.

— По дяволите.

Тук не беше като паркинг гаража на „Клиник дьо Лувър“; мястото беше изложено на показ и това означаваше, че трябваше да приложи нещо, което даваше бърз резултат. Амблър клекна и развърза едната си обувка. Когато отново се изправи, в ръката си държеше тънък ключ, съвсем плосък с пет малки издатини. Наричаха го ударен ключ, а използването му изискваше както майсторлък, така и късмет, а той се съмняваше, че има достатъчно и от двете. — Стой тук — нареди той на Кейстън.

Амблър изтича до контейнера за боклук на ъгъла и след малко се върна с изпоцапана книга, която някой беше изхвърлил. Но поне беше дебела, а гърбът й беше твърд. Щеше да свърши работа като импровизиран чук.

Предназначението на ударния ключ беше да удари долния щифт в канала на ключалката достатъчно силно, за да може да освободи за секунда горния щифт. В същия миг, преди пружината отново да избута горния щифт надолу, ключът щеше да се превърти.

На теория.

Реалността рядко оправдаваше очакванията. Ако щифтовете не отскочеха достатъчно високо, методът нямаше да проработи. Ако ключът се завъртеше секунда по-късно, методът също нямаше да проработи.

Амблър постави ударния ключ точно пред отвора, блъсна го с гърба на книгата в ключалката с възможно най-голяма сила и го завъртя в секундата, в която той влезе вътре.

Не можеше да повярва на очите си. Беше успял. От първия път! Това почти никога не се случваше. Ключът изщрака, освободи резето и вратата се отвори. Той почувства прилив на гордост от майсторската си работа и с усмивка се обърна към Кейстън.

Счетоводителят тъкмо потискаше прозявка.

— Най-накрая — оплака се той. — Не мога да повярвам, ти отне толкова време.

Амблър направи голямо усилие, за да премълчи.

Щом влязоха в зданието, Амблър можеше необезпокоявано да работи върху вратата на апартамента; сградата изглеждаше напълно необитаема. Но екипът на ЦРУ, който бе оборудвал помещението, се беше постарал да го защити с подходяща професионална ключалка.

Амблър оглеждаше предизвикателството няколко минути, преди да се предаде. С подходящ гаечен ключ би могъл да се справи, но му липсваха инструменти.

Кейстън не криеше негодуванието си.

— Нищо ли не можеш да направиш както трябва? И се предполага, че си най-добрият оперативен агент. Двадесет години в ОПС. А сега…

Амблър рязко го прекъсна.

— Кейстън? Затваряй си устата.

След малко Амблър излезе в тесния двор на сградата. Партерният апартамент имаше два прозореца, които гледаха към двора. Проникването нямаше да стане по най-елегантния начин, но нямаше избор.

Амблър отново вкара в действие книгата, строши с нея единия прозорец, а после методично изчисти всички стъкла. За момент остана напълно неподвижен, ослушваше се. Но нямаше какво да чуе. Нямаше никакви признаци на живот. Нямаше никакви признаци, че някой е чул шума от счупения прозорец.

— Това струваше четиристотин долара на Съединените американски щати — приветливо заяви Кейстън. — Поне. Без да смятаме труда по смяната на стъклото. Цените на стъкларските услуги в Париж са астрономически.

Амблър се хвана за каменния перваз, после с рязко движение се издърпа нагоре и прекрачи рамката на счупения прозорец. Под него имаше шкаф за книги, който той прескочи и се приземи на крака.

Проправи си път към вратата, пристъпвайки внимателно в сумрака, и дръпна резето.