Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Приличаме си по много неща — каза Фентън. — И двамата обичаме да побеждаваме. И това и правим, побеждаваме. Отбелязваме победи в името на онова, в което вярваме.

Уитфийлд продължи да наблюдава Фентън, докато той изпи кафето си и върна празната чаша в чинийката.

— По-лесно е да побеждаваш — отбеляза тя, — когато опонентите ти дори не знаят, че играеш играта. — От лицето й не слизаше изразът на благодарност.

Фентън разсеяно кимна, а после затвори и пак отвори очи, сякаш му беше трудно да фокусира погледа си.

— Знам, че не си искала да се срещнем само за да ме поздравиш — каза той, като леко заваляше думите.

— Трябваше да ми предоставиш доклад за напредъка ти по въпроса с Таркин — отвърна тя. — Предполагам, той не знае, че си в този хотел. Нали взе предпазни мерки?

Фентън сънливо кимна.

— Срещнах се в него в тайната квартира. Но той се справи наистина добре. — Той се прозя. — Извини ме — каза. — Предполагам, че ме налегна умората от полета.

Тя отново напълни чашата му.

— Сигурно си изтощен, при всичко, което се случи в последните няколко дни — каза Уитфийлд, като не го изпускаше от погледа си. Тя не пропусна да забележи смотолевените му съгласни, клюмането на главата му.

Фентън се прозя и мудно се размърда в креслото си.

— Това е странно — измърмори. — Просто не мога да държа очите си отворени.

— Не се противи на умората. Просто й позволи да те обземе. — За агентите й не беше трудно да подправят захарта с бързодействащ депресант — кристален дериват на гама-хидроксибутират, който бе неоткриваем при медицинските изследвания, защото метаболитите му присъстваха естествено в серума на бозайниците.

Очите на Фентън се отвориха за миг, вероятно откликвайки на арктическия хлад, който проникна в тона й. Той издаде сънливо стенание.

— Истински съжалявам. — Тя погледна часовника си. — На двамата с Ащън ни беше много трудно да вземем това решение. Не се съмняваме в лоялността ти. Просто става въпрос за това, че ти знаеш коя съм. Ще успееш да свържеш точките и не сме сигурни, че ще ти допадне картинката, която ще се получи. — Тя погледна Фентън, който се беше свлякъл от креслото и беше изпаднал в безсъзнание. Дали чуваше думите й?

Така или иначе онова, което тя казваше, беше истината. Съществуваше риск Фентън да се почувства предаден, ако откриеше истинския характер на операцията, в която беше въвлечен, а предателството често пораждаше предателство. Предстоящото събитие беше твърде важно, за да си позволят нещо да се обърка. Всеки трябваше да изиграе ролята си до съвършенство.

Докато се взираше в неподвижното тяло пред себе си, тя си помисли, че Пол Фентън вече го беше направил.

— Нямам добро предчувствие за това — каза Амблър. Двамата мъже вървяха надолу по булевард „Бон Нувел“ и счетоводителят беше мушнал и двете си ръце под палтото си, за да се стопли. Амблър никога не би го направил, никой оперативен агент не би го направил, но пък ръцете на Кейстън така или иначе не бяха от никаква полза извън офиса. Очите на Кейстън бяха приковани в тротоара, оглеждайки го за кучешки изпражнения. Погледът на Амблър кръстосваше улицата, търсейки признаци на наблюдение.

— Нямаш какво? — Счетоводителят му хвърли унищожителен поглед.

— Чу ме.

— Да не би хороскопът ти да казва, че звездите са се подредили неподходящо? Да не би някой магьосник, предсказващ по вътрешности, да е открил нещо гадно в карантиите? Виж какво, ако има нещо, което трябва да знам, нека поговорим. Ако имаш рационално оправдано предусещане, хубаво. Но колко пъти трябва да повтарям? Ние сме възрастни хора. Трябва да откликваме на фактите. А не на чувствата.

— Проверка на реалността: тук нямаш домашното предимство. Не се намираме в земя на разпечатки. Това наоколо са истински сгради от стъкло и бетон, а не колони с числа. И ако някой стреля по нас, това ще бъде истински куршум, а не проклета математическа крива на вероятностен куршум. Всъщност как човек като теб изобщо знае за тайния щаб на управлението? По принципа на „знаеш онова, от което се нуждаеш“ тази информация не би трябвало да присъства на екрана ти. Защото със сигурност не е информация, която е от компетентността на моливен чиновник като теб.

— Все още не разбираш. Кой плаща наема? Кой получава сметките? Всичко, което струва пари на управлението, присъства на екрана ми. Аз съм счетоводител. Нищо счетоводно не ми е чуждо.

Амблър замълча за миг.