Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Изражението на Палмър оставаше безпристрастно, докато той развиваше тезата си, но думите му звучаха хипнотизиращо гладко.

— Едва през последните години започнахме да наблюдаваме сеизмични промени в Китай — истинско насочване навън, задвижено от невероятно бързото му вклиняване в системата на глобалния капитализъм. Това беше развитието, на което се е надявало не едно американско правителство през годините. Но както китайците биха казали, човек трябва да внимава какво точно си пожелава. Ние събудихме тигъра, надявайки се да го пояздим. — Той направи пауза, а по устните му заигра лека усмивка. — Но докато си мечтаехме как ще пояздим тигъра, бяхме забравили какво се случва, когато паднеш от него. Политическите стратези се самоубеждаваха, че икономическото сближаване ще доведе до политическо сближаване и оттам до хармонизиране на интересите. Само че истината е тъкмо обратна. Двама мъже, влюбени в една и съща жена — има ли рецепта за мирно съвместно съжителство? Не мисля. — Чу се разпокъсан смях от залата. — Същото е, когато две страни споделят една и съща състезателна цел, независимо дали става въпрос за икономическо доминиране в някоя зона или политическо превъзходство над Тихоокеанския регион. Изглежда, от вниманието на нашите късогледи политически велики умове е убягнал фактът, че Китай става не само все по-пазарно ориентиран, но и все по-военно ориентиран. Десетилетие след смъртта на Мао Китай потопи три виетнамски кораба в района на островите Спратли. През 1994 станахме свидетели на сблъсък между американски кораби и китайска подводница в Жълто море, а в следващите години на превземането на рифа Мисчиф от Филипините, изстрелването на ракети по крайбрежието на Тайван, в международни води и така нататък. Китайският военноморски флот придоби самолетоносач от французите и редица наблюдателно-радарни системи от британците, а през това време Китай свърза провинция Юнан и Бенгалския залив, осигурявайки си по този начин достъп до Индийския океан.

Досегашните акции могат лесно да бъдат пренебрегнати, защото са толкова малки по мащаб. В действителност това са сондажи и нищо друго, опити да се оцени решителността на международната общност. И те отново се убедиха в беззъбието на своите конкуренти, на своите съперници. И не правете грешка — за пръв път в историята ние наистина сме съперници.

Погледът на Палмър стана зловещо напрегнат, докато той налагаше идеите си.

— Китай гори, а Западът подсигури горивото. Чрез ходовете си към икономическа либерализация Китай спечели стотици милиарди долари чуждестранен капитал. Виждаме един брутен вътрешен продукт, нарастващ с десет процента на тримесечие — по-бързо от нарастването във всяка друга нация. Виждаме също и гигантско увеличение на консумацията — в рамките на няколко години събуденият тигър ще консумира една десета от световната продукция на петрол, една трета от производството на стомана. Просто като консуматор Китай има прекомерно влияние върху нациите на Югоизточна Азия, както и Корея, Япония и наистина, Тайван. Нашите конгломерати все повече зависят от Китай в собственото си развитие. Нещо от това да ви звучи познато, дами и господа?

Палмър отново замълча, а очите му оглеждаха невидимата публика пред него. Усещането му за ритъм беше съвършено.

— Нека ви го обясня с пример. Представете си страна, която преживява така наречената втора индустриална революция. Страна, където трудът е евтин, а капиталът и ресурсите — изобилни. Страна, която е успяла да трансформира икономиката си в най-ефективната и бързо развиваща се икономика в света. Говоря за — той леко повиши глас — Съединените американски щати в ранните години на двадесети век. Всички знаем какво последва. Период на неоспоримо военно, индустриално, икономическо и културно превъзходство, период на мощ и просперитет, който накратко определяме като американския век. — Той погледна надолу към катедрата, преди да продължи. Американският век беше бележит. Но никой не е обещавал, че ще продължи вечно. В действителност имаме причина да смятаме, че няма да стане така. Имаме причина да смятаме, че двадесет и първи век ще бъде определян като китайския век. Из залата се разнесе мърморене.

— Като безпристрастен учен работата ми не е да дискутирам дали това състояние трябва да е повод за празнуване или скръб. Само ще отбележа иронията, че това развитие е всъщност плод на нашия собствен труд. Добронамерените американци, уверени в доминиращата ни външна политика, работиха безспирно, за да събудят тигъра. Да обърнат навън една империя, насочила взор навътре. Нашите деца ще живеят с резултатите. — С по-тих глас той добави: — Или ще умрат от тях.