— Никога не бих го забелязал.
— На небето и земята има много неща, които не се появяват във всемогъщите ти документи — отбеляза Амблър.
— Не ме подценявай. Накрая всичко опира до мен.
— Сигурен съм, че пристигаш точно навреме, за да събереш празните гилзи след приключването на стрелбата. Познавам няколко анализатори и любители на числата. Работите с хартии, компютри, разпечатки, таблици, графики, диаграми, но не и с хора. Много по-приятно ви е с битове и байтове.
Кейстън наклони глава.
— Може би си се успал, когато е изгряла информационната ера. Днес технологията прескача границите. Тя гледа. Тя слуша. Тя регистрира закономерности, малки статистически смущения и ако ние имаме желание да обърнем внимание…
— Тя може да слуша, но не чува. Може да гледа, но не наблюдава. И със сигурност не може да разговаря с мъжете и жените, с които си имаме работа. Това не можеш да го заместиш, по дяволите.
— По мои наблюдения следата на парите е много по-словоохотлива и много по-откровена от повечето хора.
Амблър се изправи и закрачи напред-назад. Стаята сякаш се стесняваше, задушаваше го.
— Добре, значи искаш да говорим за логика и „вероятностни заключения“. Онова, което се случва в Китай напоследък, какво значение има то за човек като Ащън Палмър? Защо той мрази Лю Ан толкова силно?
— Аз съм човек на цифрите, Амблър. Не се занимавам с геополитика. — Той сви рамене. — Но все пак чета вестници. Пък и двамата чухме песента на Палмър на онова събрание на „Стратегически проучвания“. След като попита, основното в Лю Ан, изглежда, е фактът, че е невероятно популярен сред собствените си хора и представлява огромна сила в либерализацията. Той отвори пазарите, установи равноправни търговски системи, дори подгони медийното пиратство, нелоялната конкуренция и разни подобни.
— Но това е естествен, постепенен напредък. Типично е за китайците.
— Постепенен напредък, но по ускорен график.
— Това е противоречие на понятията.
— Лю Ан е парадоксална личност в много отношения. Коя беше онази дума, която Палмър използва? Двойственост. Следвай логиката на аргументите на Палмър, всички онези неща за китайския век, за онова, което щяло да се случи, ако вглъбената в себе си империя стане общителна и започне да се интегрира в общността на нациите. Ако ти си Палмър, Лю Ан ще бъде най-лошият ти кошмар.
— Ако ти си Палмър — намеси се Амблър, — ще искаш да предприемеш нещо в тази връзка.
— Четох някъде, че на Лю Ан му предстои важна държавна визита в Америка следващия месец — каза Кейстън, а после замълча за минута. — Ще трябва да проведа няколко телефонни разговора.
Погледът на Амблър се върна към замръзналия кадър с образа на учения, опитвайки се да извлече всичко възможно от лицето му. Кой си ти? Какво искаш? Той наведе глава, потънал в мисли.
А сетне образът изчезна.
Амблър видя как екранът експлодира — разцъфна в облак от парчета стъкло — дори преди да чуе пукащия звук, който го придружи.
Времето забави ход.
Какво се беше случило? Куршум. Голям калибър. Пушка. Със заглушител.
Той се извъртя назад и видя облечен в черно стрелец, приклекнал в боен стил в края на коридора към стаята. Мъжът държеше военна щурмова пушка, модел, който Амблър познаваше. „Хеклер и Кох“ Г36. Кръглият магазин, монтиран пред предпазителя, съдържаше тридесет от патроните 5,56Е45 мм НАТО; оптичният мерник използваше визирна червена точка. Обвивката беше от черен полимер с изключителна здравина и олекотено тегло. Високо преносима, високо смъртоносна.
Стандартно въоръжение на „Консулски операции“.
Амблър се хвърли на пода секунда преди тройният откос да изпрати още куршуми в неговата посока. Кейстън, видя той, се беше свил в далечния край на помещението извън полезрението на стрелеца.
Поне засега.
Командосът не беше сам; Амблър го виждаше в очите му. Той притежаваше увереността на един член на екип.
Екип, използващ въоръжение за специални операции. Колко бяха? От четирима до шестима беше стандарт за отряд на специална операция с цивилна мишена. Ако бяха тук в резултат на бързо реагиране обаче, можеха и да са по-малко, дори само двама или трима. Бяха нахлули чрез различни подстъпи — някои през вратата, други през прозореца. С топлинен сензор е било елементарно да засекат точното им положение в тайния щаб.
Въпросът беше защо Амблър още не беше мъртъв.
Докато първият командос стоеше приклекнал, край него притича втори облечен в черно стрелец — стандартна прикриваща маневра.
Читать дальше