Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Той ще ме убие — повтори Амблър. — Знам го, знам го. Виждам го в очите му. — Докато говореше с нарастваща истерия, Амблър започна възбудено да размахва ръце — Трябва да ми помогнете. За бога, моля ви, помогнете ми. Обадете се на американския посланик. Сам Хърлбът ще гарантира за мен. Аз съм добър човек. Но моля ви, не ме оставяйте с този маниак. — Той се наведе напред към командоса, сякаш се опитваше да му говори по-отблизо.

— Трябва да се успокоите — приглушено му нареди командосът, едва прикривайки неприязънта си към бръщолевещия, паникьосан цивилен, който продължаваше да се приближава и говореше твърде много, и не спираше да размахва ръце като полудял, докато…

Възможностите ще дойдат. Улови ги.

— Трябва да ми помогнете трябва да ми помогнете трябва да ми помогнете… — Изпълнените с паника думи бяха лишени от всякакъв смисъл. Амблър се заклатушка напред, още по-близо до командоса; вече усещаше острата миризма на стресовата пот на агента.

Сграбчи оръжието за приклада, а не за пълнителя. Пълнителят може да се откъсне, оставяйки вече заредените куршуми в пушката. Отпуснал е пръст от спусъка. Сграбчи я сега…

Бърз като кобра, Амблър изтръгна пушката от ръцете на командоса и блъсна оборудваното със заглушител дуло в главата му. Докато едрият мъжага се свличаше на пода, Амблър насочи смъртоносното оръжие към стъписания му партньор.

Видя мъж, който се опитваше да преоцени представите си, напълно изумен. Амблър зареди пушката.

— Хвърли твоята — нареди той.

Мъжът се подчини, като бавно отстъпи назад.

— Стой на място — кресна Амблър.

Но мъжът продължи да отстъпва с вдигнати ръце. При провал на операция следваше евакуация. Това беше първото правило, което следваха, преди да преминат, към каквото и да е друго.

Амблър просто остана да гледа как командосът внезапно се обърна и побягна от апартамента, втурна се надолу по улицата и изчезна, без съмнение, за да се присъедини към отряда си и да се прегрупира. Амблър и Кейстън също трябваше да се евакуират незабавно и да се прегрупират по техен си начин. В този случай убийството на стрелеца беше безсмислено.

Имаше твърде много агенти, които чакаха да заемат мястото му.

Чао Тан беше ранобудник и като много ранобудни шефове принуждаваше онези, които работеха за него, също да се превърнат в ранобудници по простата причина, че редовно си насрочваше срещи още призори. Сътрудниците му в Министерството на държавната сигурност бяха свикнали с навиците му; малко по малко те преустановиха пиенето на оризово вино до късно вечер, лудешкия нощен живот, който по-висшите членове на правителството можеха да си позволят. Забавленията не си заслужаваха пулсиращото главоболие в шест сутринта. Постепенно сънливите очи се изясниха до поглед на спокойна бдителност; ранните сутрешни заседания вече не изглеждаха толкова ужасно тегло.

Но тазсутрешното съвещание — преглед на постигнатите цели и предстоящи задачи — беше последното нещо, което занимаваше ума му. Той се намираше в стаята за секретна комуникация и беше се замислил върху комюникето, пристигнало за него през нощта. Получената информация беше дълбоко тревожна. Ако докладът на Джо Ли е верен, ситуацията, срещу която са се изправили, е дори по-смразяваща, отколкото си представяше. Защото описаният от другаря Ли инцидент в Люксембургската градина беше в пълно противоречие с техните оперативни хипотези; трябваше да се изградят нови, и то бързо. Въпросът защо тежеше върху раменете му с пълна сила.

Възможно ли беше Джо Ли да е сгрешил? Чао Тан не го вярваше. Имаха много врагове, с които да се справят, но в момента най-големият им враг беше времето. Чао не можеше да чака повече Лю Ан да се вразуми.

Налагаше се сам да предприеме по-нататъшни, по-директни действия. Някои биха погледнали на това като на измяна, безразсъдно и непростимо престъпление.

Но неблагоразумието на Лю Ан не му оставяше друга възможност.

Чао дълбоко си пое дъх. Посланието трябва да бъде доставено бързо и дискретно. И да бъде от естество, което да осигури незабавно реагиране. Нормалните правила на опериране трябва да бъдат изоставени. Залогът е твърде голям за всичко нормално.

Докато предаваше шифровани инструкции, той се опита да си вдъхне увереност, че е взел отчаяните мерки, които ситуацията изискваше. Ако не беше преценил правилно обаче, току-що беше направил най-голямата грешка в живота си. В главата му прелитаха страхове и опасения.