Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Но картината, която се оформя…

— Картината ли? — прекъсна го Рунсиман с неприкрито презрение. — Нашата работа, Итън, е да извадим копелето извън картината.

Половин час по-късно двамата мъже, оперативен агент и счетоводител, пристигнаха поотделно в хотела, в който Кейстън беше отседнал — интересно малко местенце, наречено хотел „Стърбридж“, част от американска верига. Кейстън очевидно се опитваше да се изолира от местната среда възможно най-много и стаята му беше голяма по парижките стандарти, макар и тясна и безлична. Спокойно можеше да е хотел във Форт Уърт. Кейстън покани Амблър да седне във фотьойл с извити крака, тапициран в кадифе с цвят на горчица — от онези мебели, на които личеше колко са евтини въпреки опитите им да изглеждат шикозни.

Кейстън зададе на Амблър няколко суховати, конкретни въпроса за преживяванията му след напускането на остров Париш; отговорите на Амблър бяха също толкова прозаични.

— Озадачаващо… състояние — каза след малко Кейстън. — Имам предвид твоето. Цялата работа с изтритата самоличност. Ако не бях напълно лишен от чувства на съпричастност, щях да си помисля, че цялото това преживяване е доста неуравновесено. Прилича ми на някаква криза на идентичността или нещо такова.

— Криза на идентичността? — сопна се Амблър. — Моля те. Криза на идентичността е, когато софтуерен инженер се затвори в малка хасиенда в Ню Мексико и по цял ден чете Карлос Кастанеда. Криза на идентичността е, когато свръхбогат маркетингов директор реши да напусне работата си, за да започне да продава вегетариански кифли в магазин за органични храни. Ние сме далеч отвъд това, не си ли съгласен?

Кейстън полуизвинително сви рамене.

— Чуй ме, прекарах последните няколко дни, нареждайки пъзела на данните с помощта на моя асистент. Възстанових доста голяма част от оперативното ти досие към Отряда за политическа стабилизация или поне онова, което има претенции да е твое оперативно досие. — Той подаде на Амблър снопче листове.

Амблър ги прегледа. Беше любопитно усещане да види продукта на кръв, пот и сълзи в систематизирана и съкратена форма. Изпълни го чувство на пустота. Кариерата му, като на толкова други, беше лишена от обществен профил; пълната й неизвестност трябваше да се изкупи чрез скрития героизъм на действията му. Това беше обещанието, споразумението: твоите дела, макар и тайни, могат да променят историята. Ти ще бъдеш скритата ръка на историята.

Но ако всичко това беше илюзия? Ами ако животът под прикритие — живот, който го беше принудил да пожертва интимните човешки взаимоотношения, които осмисляха живота на толкова много хора — се окажеше без никакво реално и трайно последствие или поне без положително такова?

Кейстън улови погледа му.

— Концентрирай се, става ли? Ако видиш нещо, което ти се струва подправено, просто ми кажи.

Амблър кимна.

— Значи профилът ти е следният — ти притежаваш необикновената способност за „ефективна дедукция“. Ходещ детектор на лъжата. Това те прави много ценен в оперативната работа. Отрядът за политическа стабилизация те вербува още в началото на кариерата ти в „Консулски операции“. Ти се озоваваш във вихъра на нещата. Включват те в онези назначения, които са любими на отряда. — Той не се опитваше да прикрие неприязънта си. — После идва задачата в Чанхуа. Успешно завършена, поне според досието. В следващия миг изчезваш от хоризонта. Защо? Какво се случи?

Амблър набързо му разказа, като не преставаше да гледа Кейстън в очите.

Кейстън не заговори веднага, а след малко. Погледът му се беше изострил.

— Разкажи ми точно какво се случи в нощта, в която те отведоха. Всичко, което си казал, всичко, което е било казано от друг. Всичко и всеки, който си спомняш.

— Съжалявам, но не… — Гласът му заглъхна. — Просто не знам. Според Лоръл се дължи на предизвикана с медикаменти ретроградна амнезия.

— Но то трябва да е някъде в главата ти. Не е ли?

— Не знам — каза Амблър. — Ето го живота ми, който за определен период сякаш се разтваря в нищото.

— Изгубен уикенд.

— Само че в други мащаби.

— Може би не се опитваш достатъчно упорито.

— По дяволите, Кейстън. Изгубих две години от живота си. Две години на психически игрички. Две години на изолация. Две години на безнадеждност.

Кейстън примигна.

— Това прави шест години.

— Ако някога си се замислял да преминеш в обслужващия сектор, Кейстън, по-добре недей. И представа си нямаш какво преживях.