Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Неговите жертви — изсумтя Матю Уекслър. Като ветеран с двадесетгодишна практика в Бюрото за разузнаване и проучвания към Държавния департамент политическият анализатор се ползваше от привилегията да прекъсва разговора свободно. — Престъпникът се връща на местопрестъплението.

Закхайм разхлаби вратовръзката си. Топло ли е тук или само аз се чувствам така? , — почуди се той, но реши да не задава гласно въпроса. Имаше усещането, че само той се чувства така.

— И какъв е смисълът на това според вас?

— Прави връзката между него и тези жертви доста очевидна, ако вече не е била такава. — Уекслър се наведе напред, а кръглият му корем опря в масата. — Искам да кажа, че преди разполагахме със силни косвени доказателства, но сега вече няма абсолютно никакво съмнение.

— Не смятам, че анализът на изображенията може да се отхвърли като косвен — тихо каза Рандал Денинг, експертът по изображения, сякаш колкото да отбележи негодуванието си. Синият му блейзер седеше провиснало на слабото му тяло. — Той определено го поставя на сцената.

— Матю, ти процедираш според догадките, които всички приемаме за верни — намеси се Закхайм. — Но нещо в търсената информация ме кара да се замисля. Защо някой ще разследва историята на хората, които вече е убил? Това не се ли прави, преди да убиеш някого?

В противоположния край на масата Франклин Рунсиман, заместник-директорът на „Консулски операции“, изглеждаше притеснен от посоката, в която поемаше Закхайм. Той прочисти гърло.

— Итън, прав си, че могат да се направят множество интерпретации. — Очите му гледаха пронизващо изпод гъстите му вежди. — Винаги е така. Но ние не можем да приемем множество разнопосочни действия. Трябва да изберем един курс на действие, базиран върху най-добрия ни прочит на доказателствата — на всички доказателства. Нямаме време да се занимаваме със спекулации.

Закхайм стисна зъби. Изказването на Рунсиман го подразни — какво беше спекулация и какво беше факт бе именно проблемът, който трябваше да разрешат. Но нямаше смисъл да протестира. Рунсиман така или иначе беше прав, че бяха възможни многобройни интерпретации. Но констатациите на Абигейл безпокояха Закхайм по причини, които му беше трудно да изрази. Таркин, който и да беше той, изглежда, правеше онова, което и те правеха — той се държеше така, сякаш провеждаше разследване, а не сякаш беше целта на разследване. Закхайм трудно преглътна. Това не му харесваше.

— Истинският трън в гащите е Фентън — отбеляза Уекслър. Закхайм забеляза, че анализаторът не се беше сетил да закопчае догоре ризата си. Но като се имаше предвид брилянтно организирания мозък на Уекслър, никой не се интересуваше от неугледния му външен вид.

— Идентификацията е сигурна — вметна Денинг. — Това е мъжът, придружаващ Таркин преди убийството на Солингер. Пол Фентън.

— Никой не го оспорва — каза Уекслър, сякаш говореше на бавно загряващ студент. — Знаем, че той е бил там. Въпросът е какво означава това? — Той се обърна към останалите. — Какви са последните новини в тази връзка?

— Тук имаме малко проблеми с достъпа — предпазливо каза Абигейл.

— Проблеми с достъпа? — невярващо ахна Закхайм. — Какви сме ние — редакционният екип на „Вашингтон Поуст“? Тук не би трябвало да имаме вътрешни пречки. Достъп? Това са пълни глупости! — Той се обърна към Уекслър. — Носиш ли досието на Фентън?

Уекслър вдигна нагоре месестите си длани.

— Секвестирано — каза той. — Изглежда, че протоколът за специален достъп е неприкосновен. — Очите му се стрелнаха към Рунсиман.

— Обясни — обърна се директно към Рунсиман Закхайм. Бюрократичната логика му подсказваше, че заместник-директорът на „Консулски операции“ или се е съгласил мълчаливо с бариерите, или активно ги е приложил.

— Това няма връзка с целите на този екип — невъзмутимо отвърна Рунсиман. Дори под евтините флуоресцентни светлини тъмният му костюм — графитеносива мека вълнена материя с едва доловима шарка — изглеждаше лъскав и скъп.

— Няма връзка? — Закхайм едва не запелтечи. — Това не трябва ли екипът да го реши? Проклятие, Франк! Ти ме помоли да оглавя цялото това нещо, тук сме привлекли най-добрите си хора от „Изображения“, „Разузнавателни сигнали“, „Анализи“, а ти няма да ни оставиш да си свършим работата?

Суровите черти на Рунсиман не издаваха и следа от напрежение, но очите му се бяха впили в Закхайм.

— Вече преминахме етапа на фактологически открития в тази операция. Сега работата ни е да изпълним мисията, с която се съгласихме. Не да се събираме на празни приказки, не да спекулираме по хипотези, не да се ровим в архивите, нито да задоволяваме безцелното си любопитство. Когато започнеш една мисия, целта е да я докараш до успех. Да осигуриш оперативна подкрепа и действащо разузнаване на нашите упълномощени агенти, така че те да свършат задачата, с която сме ги натоварили.